Крайно време е за преки преговори ИРАН - САЩ

Не остава много време за да бъде убеден Иран да се откаже от нещо, което не му е по сърце . Съветът за сигурност, под засилен американски натиск постави на страната ултиматум да прекрати обогатяването на уран до 28 април. Каво обаче ще стане, ако Техеран не се съобрази с този ултиматум? Колкото повече наближава тази дата, толкова по-ясно става, че Техеран няма намерение да прави компромиси. Нито преди 28 април, нито след тази дата. Нещо повече: натискът от Вашингтон стимулира Иран допълнително, да обяви официално, че е провел първото успешно обогатяване на уран.

Последният кръг от консултации в Москва около иранската атомна програма също не донесе никакви резултати. Постоянните членки на Съвета за сигурност и Германия не можаха да се споразумеят по въпроса за въвеждането на санкции срещу Иран, тъй като Русия и Китай са против.

Вашингтон отдавна трябваше да е наясно, че нещата ще стигнат дотук, тъй като по същата причина преди това не беше възможно да се вземе единодушно решение в съвета за сигурност на ООН – с изключение на това, нещата да се прехвърлят към МААЕ. Инспекторите на Мохамед ел Барадей обаче не се осъзнават като изпълнители на американската политика спрямо Иран. Те знаят твърде добре, че като страна, подписала договора за неразпространение на атомното оръжие, досега Иран не е вършил нищо нелегално. Затова, единственото, което може да се предприеме в случая, е да се апелира към добрата воля на Техеран, доброволно да се откаже от намеренията си за да успокои подозренията на Запада.

Техеран обаче не е готов на подобно нещо.Колкото повече Вашингтон дрънка с оръжията, толкова по-малка става вероятността Иран да се подчини на натиска. Американското правителство първоначално отхвърли информациите на известния Ню Йоркски журналист Сиймор Хърш, спроед които Вашингтон проиграва военните си стратегии срещу Иран, включително и ползването на тактически ракети с ядрен заряд. Президентът Буш първо заяви, че ставало дума за журналистически фантазии, сега обаче той лично изрича заплахи за адрен удар по Техеран. Нима е учудващо, при това положение, че в Техеран ежедневно демонстрират способността си за военна отбрана и не пропускат да отправят яростни думи по адрес на евентуалния нападател?

Ако от тази объркана ситуация изобщо има някакъв изход, то ключът към него държи Вашингтон. Вместо непрекъснато да заплашват с насилие, САЩ е редно да преодолеят нежеланието си и да започнат преки разговори с Иран. Някои американски сенатори също настояват, Буш да поеме преки разговори. Тайнственото пребиваване на един високопоставен ирански служител във Вашингтон тези дни, също показва, че подобни преговори са напълно възможни.

Независимо от силните критики срещу провалилата се политика на Буш в Ирак, американският президент явно има намерение да вкара страната си в нов конфликт. При това всички са единодушни, че САЩ безнадеждно ще надхвърлят възможностите си, ако се заловят и с Иран. Вашингтон все още не е наясно, как с “чест” да се спаси от ситуацията в съседен Ирак, затова би било по-добре да не посяга към нови, и още по-трудни цели. Самият президент Буш обича да говори за “дипломатическо решение” на конфликта – редно е да знае, че с тактически ядрени оръжия дипломация не се води.