Коя е Сузане Остхоф?

ата, посветила последните няколко години от живота си на хуманитарната помощ за иракското население?

“Тя е пламенна археоложка, пламенна иракчанка”, казва Александър Кристоф от хуманитарната организация “Архитекти за хора в беда” по адрес на германката Сузане Остхоф, освободена вчера от заложниците си в Ирак. Александър Кристоф познава археоложката от многобройните си пътувания в Ирак.

“Тя живее там от 10 години насам. Познава неимоверно много хора, говори свободно езика. Мисля, че Ирак е за нея същинската й родина, нейното така да се каже емоционално отечество и отечеството на професионалния й ангажимент.”

Ирак се превръща в родина за Сузане Остхоф едва в продължение на дългия й престой там. Той винаги е бил обаче обект на копнежите й. Още като малко дете Сузане Остхоф е впечатлена от древни градове като Вавилон. Това нейно увлечение я подтиква да следва азиатска археология. През 1984-та година Остхоф прави първата си експедиция в чужбина. С течение на времето тя опознава Сирия, Йемен и Ирак, научава арабски, омъжва се за мюсюлманин и преминава в ислямското вероизповедание.

Междувременно тя е вече разведена, но поддържа все още добър контакт със семейството на бившия си съпруг. Непосредствено след американската инвазия Сузане Остхоф организира помощи за Ирак, които самата тя придружава до столицата Багдад. Подложена на обстрел, излагайки се на многобройни опасности, тя достига целта си. През месеците след нахлуването на американо-британските войски в Ирак германската археоложка се посвещава не само на хуманитарната помощ за страната, но и на опазването на многобройните ценни разкопки. Ето нейните думи:

“Тези ценности лежат тук от векове наред – още преди новата ера. Сега ги разграбват в рамките на броени седмици.”

Реномираният германски всекидневник Зюддойче Цайтунг отличи преди време Сузане Остхоф с награда за цивилен кураж. Семейството й обаче не винаги проявява разбиране. Майката на Сузане Остхоф окачествява стремежа на дъщеря си да помага в Ирак като фанатичен.

Фанатична или не, факт е, че германската археоложка е всичко друго, но не и наивна. Осъзнавайки дебнещата заплаха в Ирак, тя изселва 12-годишната си дъщеря в Германия. Остхоф не е лекомислена също що се отнася до собствената й сигурност. Отправени през лятото на изминалата година заплахи за живота й я карат да потърси помощта на американските войски.

Въпреки всичко Остхоф не напуска Ирак. Точно обратното, тя посвещава силите си на нов проект – изграждането на културен център в сравнително безопасните автономни кюрдски провинции в северната част на Ирак. На път за Северен Ирак, натоварена със средства и идеи за новото си начинание, Сузане Остхоф попада в ръцете на похитителите. Преди година тя бе заявила в интервю, че който загуби контрола над себе си, е обречен на смърт. Вчерашното й освобождаване доказва, че упоритата и своенравна жена явно е съумяла да се придържа към собствените си правила.