Коя е най-голямата опасност, застрашаваща Германия?

Бившият министър на отбраната Петер Щрук беше заявил навремето, че “свободата на Германия се защитава и на Хиндукуш”. Какви последици може да има тази форма на глобални превантивни мерки срещу световните заплахи, става ясно от новия доклад на службата за защита на конституцията. В раздела, посветен на ислямисткия тероризъм се казва следното:”В многобройни атентати срещу разположените в Афганистан многонационални сили, бяха ранени и германски войници. Бундесверът там участва със собствен контингент от 2 900 военнослужещи”. Изречения като това, показват, колко силно се е променила ситуацията в света и задачите, които имат да изпълняват тайните слубжи. В началото на третото хилядолетие, в ерата на световната обвързаност чрез интернет и почти безграничните технически възможности за нови заплахи, германският министър на вътрешните работи Волфганг Шойбле характеризира ислямисткия терор като най-голяма опасност за Германия. В подкрепа на тази си теза, християндемократът привежда примера за /слава богу/ пропадналите опити за атентат в два регионални влака около Кьлон. Следите на предполагаемите атентатори водят впрочем към Ливан. И там има разположени германски войници, които се опитват да защитават мира и свободата Това също би могло да стане повод за мюсюлмани или хора с друга или липсваща религиозна принадлежност, да планират атентати в самата Германия. Готовност от страна на потенциални атентатори-самоубийци не липсва. “Ислямисткият потенциал” – това е понятито, което използва докладът на службата за защита на конституцията, в Германия в момента обхваща 32 150 души. Над 90% от тях са от турски или арабски произход. Зад тези цифри се крие онова, което на модерния език на тайните служби се нарича “израснали в домашни условия терористи”. Това са потенциални атентатори, които са родени и израсли тук, което обаче – теоретично- не би ги възпряло да проливат кръв в същата тази страна. Слава богу, засега Германия остава незасегната от прословутите ислямистки ядки, които съществували на нейна територия. Воден от желанието си, тази ситуация да остане непроменена и занапред, министърът на вътрешните работи Шойбле не спира да иска нови правомощия, т.е. нови ограничения в гражданските права и свободи, което е неправилно. Аргументът за това принадлежи на самия Шойбле, когато казва, че няма абсолютна сигурност. Така остава съмнението,че предвиденият онлайн-контрол на частни компютри или постоянните искания за разрешение на мисии на Бундесвера в рамките на самата Германия, което е забранено според сегашната конституция, вероятно ще бъде прокарано през парламента, независимо от всички налични съпротиви. Нищо, че за да стане това, е нужно да се промени конституцията, а тъкмо службата за защита на конституцията би следвало да се противопоставя на подобни промени. Добре е, че службите за сигурност държат под око ислямистката опасност. Още по-добре би било обаче, ако отговорните политици от всички партии поведат решителна и последователна борба срещу истинските опасности за демокрацията и свободата в Германия. Кои са те – също може да се види от новия доклад на службата за защита на конституцията – например засилването на десния екстремизъм с близо 10%, както и увеличаващото се влияние на неонацистката идеология. Дали най-голямата опасност за Германия действително произлиза от ислямисткия тероризъм, следователно е въпрос на гледна точка.