1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Косово след Ругова

22 януари 2006

Със смъртта на Ибрахим Ругова на преден план излиза въпросът: какво ще бъде политическото бъдеще на Косово без Ругова, кой е в състояние да заеме неговото място? Предстоящите преговори за статута на областта също ще затръгнат трудно. Чуйте коментара на Верица Спасовска:

https://p.dw.com/p/At6g
Ибрахим Ругова: благ тон и твърди искания
Ибрахим Ругова: благ тон и твърди исканияСнимка: dpa - Bildfunk

В лицето на Ругова от политическата сцена слиза един от най-важните актьори на кризисното огнище Косово. Както албанците, така и сърбите отдават почит към неговата ненасилствена политика – макар той никога да не изпусна от поглед крайната цел: независимостта на Косово. Умерен по тон, твърд по същество, това беше характерното за политическата дейност на Ругова, който си отиде само няколко дни преди започването във Виена на така важните преговори със сърбите за определянето на окончателния статут на областта.

Какви ще бъдат последствията от неговата смърт за бъдещето на Косово? Несъмнено политическата атмосфера ще бъде обременена от дебатите около неговия приемник. Проблемът е, че в Косово просто не се забелязва авторитетен политик, който би могъл да запълни президентския пост.

И все пак смъртта на Ругова не представлява сериозна заплаха за отложените само с няколко дни преговори под международна егида за бъдещето на Косово. Поради тежкото си заболяване от рак Ругова и без това вече от седмици не можеше да работи пълноценно. Настъпилата неочаквана пауза би могла дори да допринесе, участниците в преговорите – сърби, косовски албанци и представители на международната общност – да преосмислят позициите си, чиято основна характеристика на този етап е неотстъпчивостта.

Защото едно е ясно: смъртта на Ругова не променя нищо в трудното начало на преговорите – който и да наследи Ругова, той неизменно ще настоява за независимост на Косово. Сърбите пък ще отхвърлят това искане, предлагайки само най-широка автономия. Международната общност ще настоява за компромис, противопоставяйки се обаче на етническото разделение на областта. Защото ако допусне това, въздушните бомбардировки на НАТО над Сърбия макар и със задна дата ще се окажат с нищо неоправдани: та нали бомбардировките бяха мотивирани с това да се осуетят етническите изтребления, както няколко години преди това в Босна.

Как би могло да изглежда тогава решението на косовския проблем? На този етап просто няма решение, което да е приемливо за всички страни. В светлината на реалната политика сръбските политици би трябвало да се запитат обаче, как изобщо биха могли да контролират одна област, 90 процента от чието население отхвърля всякакво сръбско държавно присъствие? Международната общност от своя страна би трябвало окончателно да се раздели с илюзията, че е възможно създаването на многоетническо общество там.

Остава единствено компромисът, Косово да стане независимо от Белград, но без получаването на пълен суверенитет. Това от своя страна би означавало продължаващо присъствие, още години наред, на международната общност в областта.