Конференцята за биооръжията

Конвенцията за биологическите оръжия е книжен тигър: 146 държави са поели задължението да не развиват, произвеждат или съхраняват такива оръжия. Само че до ден-днешен няма механизъм, контролиращ това задължение. От години насам страните по договора преговарят в търсене на такъв механизъм, но без успех. На миналогодишната конференция с цел обща проверка постигнатият минимален консенсус по въпроса се провали окончателно поради съпротивата на американците. Остана само един минимален компромис: провеждането на ежегодни срещи до следващата проверовъчна конференция през 2006. Патриша Луис, ръководителка на института по разоръжаването на ООН, прави следната драстична прогноза:

"Протоколът към конвенцията, с който трябваше да се задейства контролният механизъм, колабира, той е в кома, продължавайки да живурка с помощта на някои мерки. Мнозина смятат, че той вегетира без признаци на живот, но никой не се е осмелил досега да откачи контакта."

Подобна мярка на най-ниско равнище, според Луис, са годишните срещи на страните по споразумението. Вече се състоя и експертна среща на тема: националното законодателство. Как да се нагоди националното законодателство така, че биологическите причинители да не попаднат там където не трябва. Сега женевската конференция трябва да даде преценка за работата на експертите. Ето отново Патриша Луис:

"Трябва да се реши какво да се прави с постигнатото досега. Дали да се изчака голямата конференция през 2006 и тогава да се вземе решение? Или пък да се проведе конференция на същата тема догодина? И после може би още една среща, за да се даде тласък на националното законодателство? Тези въпроси трябва да получат отговор сега в Женева."

С други думи: все още няма яснота дори по въпроса, каква е целта на тази конференция. Мандатът й е много тясно ограничен. Доразвитие едва ли е възможно, тъй като темите за следващата година вече са определени. САЩ и някои други страни искаха по този начин да осуетят превръщането на ежегодните срещи в ядро на един действен контролен механизъм. Точно това, впрочем, е надеждата на Луис и на редица неправителествени организации:

"Причината е в самата логика на нещата - договорът е просто беззъб. Биологическите оръжия се разпространяват, технологията се променя много бързо. Налице е спешна необходимост от ефикасен контрол. От определена точка тази необходимост ще стане толкова голяма, че ще трябва да се вземат мерки."

Това обаче е дългосрочна перспектива. От сегашната среща - смята Патриша Луис - едва ли ще се пръкне нещо повече от някоя и друга необвързваща декларация.