Компромис на най-малкия общ знаменател

В съдържателно отношение срещата на върха изцяло отговори на германските представи: няма да има разширяване на мандата на действие на германските войски в Афганистан, независимо от исканията на ръководството на НАТО и на отделни страни от алианса. Ангела Меркел на няколко пъти повтори германската позиция и не я промени. Мисията на разположените в Афганистан около 2 900 войници ще остане ограничена само в спокойната северна част на страната. Единствено в случаи на кризисна ситуация и спешна нужда може да се стигне до намеса на Бундесвера и в други региони. Меркел каза:

“Мандатът на ИСАФ е напълно ясен.Спешните случаи са такива случаи, когато възникват сериозни ситуации. Ние не сме говорили за дефиниции, а се разбрахме с останалите представители на военните, че солидарността ще е най-важната повеля. На мен изрично ми потвърдиха освен това, че Германия до този момент никога не е била несолидарна, както може да се види от отделни примери.”

Испания и Франция също не промениха своите мандати. По този начин някои от най-големите военни котингенти в рамките на международните мироопазващи сили ИСАФ на практика отказаха по-продължителна помощ на притеснените си партньори в южната и източна част на страната. Федералната канцлерка се изказа и за това, подкрепата за Афганистан да не се ограничава единствено във военната област, с което срещна одобрението на повечето участници в срещата на върха. Меркел каза:

“Не бях сигурна преди началото на срещата на върха, дали политическата компонента се оценява като нужна от всички останали страни-членки. Тук аз установих, че от всички страни не съществува ни най-малко съмнение в това, че задачите в Афганистан не могат да се решат единствено по военен път.”

“Няма развитие без сигурност и няма сигурност без развитие” – около тази компромисна формула се обединиха участниците в срещата на върха и я фиксираха в заключителния документ. Предвидено е създаването на контактна група за Афганистан, която да подобри сътрудничеството между военните и политическите лица, отговорни за възстановяването.

Все пак в Рига беше постигнат и успех : обявено беше, че бързите сили за реагиране на НАТО вече са напълно боеспособни. Става дума за 25 000 войници от страните-членки, които ще са по всяко време готови за мисия в случай на нужда.

Освен това в Рига бяха определени насоките за бъдещо разширяване на НАТО. Алиансът покани Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна Гора за участие в програмата “Партньорство за мир”, която е подготвителна стъпка към пълноправното членство. Освен това в заключителната декларация на форума беше отправен призив към Сърбия и Босна да си сътрудничат изцяло с Хагския международен трибунал за военните престъпления. По този повод генералният секретар Яп де Хоп Схефер заяви :

“Ние искаме да отправим сигнал към Сърбия, че стараната е важен субект в региона и че страните-членки на НАТО смятат за особено важно, да подсилят политическите отношения със Сърбия, като им се предложи “Партньорство за мир”.

Конкретни обещания за нови пълноправни членства в Рига не бяха направени. Това ще стане чак на следващата среща на върха през 2008 година. Държавните и правителствени ръководители на 26-те държави от НАТО поздравиха в тази връзка напредъка, отбелязан от Албания, Хърватия и Македония, които се готвят за пълноправно членство.