Коментар от Райнер Золих за призива на 60-те палестински интелектуалци към отказ от насилието:

Няма съмнение, че голяма част от онова онова, което държавата Израел изисква от палестинците, е неприемливо. Не е приемливо, както ставаше през последните 7 години, израелски колонисти да заселват все повече палестински територии. Не е приемливо да се разделят териториите с оспорваните гранични заграждения, при това територии, за които тепърва би следвало да се преговаря. И също така неприемливо е убийството с правителствено решение на основателя на насилническата ислямистка групировка Хамас шейх Ахмед Ясин, макар и Ясин да беше всичко друго, но не и приятел на мира. Точно обратното: шейх Ясин се числеше към онези, които искаха окончателно да изтрият Израел от географската карта. Едно също така не само напълно неприемливо, а и напълно нереалистично начинание, с което сега възнамеряват да се захванат приемниците на Ясин. Последствието е, че по-нататъшните кръвопролития и от двете страни са предварително програмирани.

Няма ли вече сред палестинците никой, който да проумява, че терорът задоволява единствено дифузното чувство за отмъщение, но и отново и отново провокира израелски контраудари, предизвиквайки нови страдания за палестинското цивилно население? Че терорът само струва невинни човешки жертви, но ни най-малко не допринася за налагането на легитимните права на палестинците?

Все пак има такива хора, макар и за съжаление при сега създадените и от двете страни крайно негативни емоционализирани настроения, те да са незначително малцинство. Например Ханан Ашрауи. Изтъкнатата палестинска екс-депутатка вчера заедно с още 59 палестински интелектуалци призова народа си и най-вече Хамас, разбира се, да не търсят възмездие за смъртта на шейх Ясин. Ашрауи и Сие в публикуваната си във вестник декларация-призив се изказват за - цитатът е буквален - ""разумна интифада". С което нямат предвид нищо друго, освен целите на палестинците да се преследват вече само с мирни средства. Това действително е по-разумно, във всеки случай значително по-разумно от терора. А е и значително по-разумно, отколкото непрекъснато да се предлагат в Съвета за сигурност нови проекторезолюции, както сега стори Алжир във връзка с убийството на Ясин, които поректорезолюции да са дотолкова недообмислени, че едва ли не задължително са осъдени на провал поради американско вето. Правилно е, че не само палестинският терор трябва да бъде международно заклеймен, а също така и окупационната и ликвидационната политика на Израел. Ала именно така безнадеждно по-слабите в този конфликт въпреки всички терористични атентати палестинци имат само тогава шанс да постигнат целите си, когато прояват смелостта, да разкъсат кръговрата на насилието и започнат да водят по-умела и ефикасна политика. Естествено, че готовността за подобен подход при понастоящем проникнатия от въжделения за мъст климат, клони към нула. Именно поради тази причина обаче смелият призив на палестинските интелектуалци заслужава адмирации. И именно заради това е така важно, палестинците и израелците, които са готови на помирение, да получат подкрепа поне от Запада.

За разлика от хардлайнерите умерените представители на палестинците от типа на Ханан Ашрауи с призива си към отказ от насилието сочат единствения възможен път към благосъстоянието и мира. А и единствения възможен път към палестинска държава, чието основаване е вече твърде отдавна на дневен ред. Остава само надеждата, че на все повече и повече палестинци ще става ясно, кой е отговорен за това: не само хардлайнерите от израелска страна, а и отказващите компромисите и залагащите на насилието сред собствените редици.