Коментар за юридическия статут на затворниците в Гуантанамо

Възможността за оспорване на задържането на затворените от САЩ в базата им Гуантанамо като победа на принципите на правовата държава. Богинята на правосъдието Юситиция триумфира. Поне така би могло да изглежда на пръв поглед. Но далеч от истината поне за момента.

Наредената чред декрет от Пентагона проверка на юридическия статут на затворниците с възможност за оспорване на задържането има толкова общо с принципите на правовата държава, колкото самото досегашно задържане на набедените ”вражески бойци”. Те ще имат правото да се защитават сами пред трима офицери на САЩ и да назовават свидетели. Дали обаче изобщо някога ще бъдат изслушани, е вече друг въпрос.

Консултация с адвокат? Няма такова нещо. Вместо това като консултант отново ще им се предостави американски офицер, който даже няма нужда да е военен адвокат. Напълно неясно е също така, дали той ще може или ще трябва да издава информация, ако неговия ”довереник” сам спомене обременяващи обстоятелства.

При оспорването на задържането правителството във Вашингтон изобщо не го е грижа за прилагането на решението на Върховния съд , а затова предвидливо да се предпази от вероятната вълна от частни искове пред цивилни съдилища в САЩ.

Не един и двама обвиняеми, срещу които правителството няма никакъв шанс пред съда, могат и да бъдат експулсирани в родните им страни. Повечето затворници и без това са дребни риби. При всички останали обаче просто още един път ще се провери, какво би могло да се използва срещу тях пред съда.

С прилагането на исканите с решението на Върховния съд принципи на правовата държава като достъп до адвокат, възможност за предявяване на иск към граждански съдилища, Буш и Сие изобщо не бързат. Досега нито затворниците са информирани за това решение, нито пък адвокатите знаят кога и при какви условия ще получат достъп до доверениците си.

Вместо това президентът на САЩ наскоро увеличи броя на онези от тях, които трябвало да бъдат изправени пред военен съд от шестима на 15 души. В юридическо отношение създадените по негова инициатива след 11-ти септември трибунали изглеждат състоятелни. Доколко обаче необичайни са те, проличава от обстоятелствного, че те са първите от Втората световна война насам. Правозащитниците ги заклеймяват като неправомерни, противозаконни извънредни съдилища.

Дали правителството на Буш ще може в отделни случаи да заобиколи решението на Върховния съд на САЩ, изрично изискващо достъп до граждански съд, засега не могат окончателно да определят и експертите юристи. Във всеки случай за Белия дом си струва да се предприеме опита, още повече, че съдебното решение оставя редица въпроси без отговор и немалко място за разнопосочни интерпретации.

Така нито съществуването на затвора в гуантанамо или отчасти напълно произволните арести на затворниците по целия свят, нито създадените по нареждане на Буш военни трибунали няма да се поставят под въпрос. По този въпрос върховните магистрати изричнво отказаха да вземат решение и върнаха топката отново на политиците, тъй като Конгресът можел да ограничи властта на президента.

За затворниците обаче всичко това означава, че могат да се оповават само на уменията на адвокатите си, за които в повечето случаи не знаят , имат ли ги или не. Самите адвокати трябва да проявяват инициатива и да настояват за колкото е възможно по-бързо претворяване на съдебното решение и неограничен достъп до доверениците си. Само така може да се стигне някой ден до справедливо решение за съдбата на затворените в Гуантанамо.