Коментар за реформата на трудовия пазар в Германия

Нещо е основно погрешно на трудовия пазар. Германия отделя за борбата срещу масовата безработица много повече пари от другите голями индустриални държави, но никоя друга държава не е толкова безуспешна в това отношение както е Германия. Броят на безработните от години насам се колебае между 4 и 4 и половина милиона. Като се вземе предвид и скиртата безработица, в Германия без редовна работа са най-малко 6 милиона. С голямо закъснение и подбудени от сканадала около разкрасената статистика на държавната адиминистрация на трудовия пазар, политиците си направиха съответните изводи. Правителството, а също така опозиционните ХДС/ХСС се разбраха за основна реформа на пазара на работната ръка. Ударението се премества от финансирането на безработицата към стимулирането на интеграцията в нормалния трудов пазар.

Този план трябва да функционира на принципа на моркова и камшика. От една страна обслужването и посредничеството от страна на Федералната агенция по труда се активизират съществено. От друга страна чрез намаляване на помощите се увеличава натиска върху безработните, за да се съгласят на професионална деградация в името на завръщанета на трудовия пазар. Това е свързано не само с наученото досега от политиците, а и с това, че държавата, икономиката и заетите в нея срещат все повече трудности при финансирането на помощите. Разходите по безработните в момента достигат 83 милиарда евро годишно, ако се съберат помощите, харчовете за активната политика на трудовия пазар, а също така недоборите от данъци и социални осигуровки. Или общо близо 4 процента от германския БВП.

Правителство и опозиция се надяват от тази смяна на курса да произлезе двоен ефект: първо – разходите на осигуровката срещу безработица и на държавата за подпомагането на безработните да се намалят, както и вноските на заетите и работодателите. Ако това се удаде то би повишило покупателната сила на заетите, а на предприятията би донесло повишаване на конкурентоспособността чрез намаляване на непреките производствени разходи. Второ: чрез по-интензивното сътрудничество на Федералната агенция по труда с предприятията, да се намерят повече незаети работни места и да бъдат те попълнени с безработни. И в крайна сметка градовете, общините и окръзите, запознати по-добре с проблемите по места, да бъдат включени по-активно отколкото досегта в борбата срещу безработицата.

За целта помощите за безработни, които представляват социални плащания на федерацията, се сливат с общинските социални помощи в т.н. "помощи за безработни римско две". Това означава на практика, че след първия вид помощ за безработни, която в бъдеще ще се отпуска само за 12 вместо за досегашните 32 месеца, държавните социални помощи ще се намаляват до равнището на сегашните общински социални помощи. Като че ли това орязване не е достатъчно, ами в бъдеще личното състояние и доходите на съпруга или съпругата ще се отчитат много по-силно отколкото досега и по този начин ще се увеличава принудата за приемане на професионалната деградация в името на работното място.

Следствието е, че в бъдеще дългосробно безработните ще са много по-зле отколкото досега. Оправдано ли е това? Да! Който не финансира живота си от собствен труд или натрупванията от осигуровката срещу безработица, ще трябва да се задоволява с екзистенц-минимума. Преди всичко обаче ще трябва с всички сили да се стреми да се отърве от безутешната си ситуация на безработен и да облекчи данъкоплатците и плащащите социални осигуровки. За целта обаче е необходима помощ. Не само в други големи индустирални страни, а и в Германия има примери за това, че подобно преустройство на политиката на трудовия пазар води до целта чувствително намаляване на броя на безработните. Досегашната практика, както за политиката така и за дългосрочно безработните беше по-удобна и промяната ке изисква немалко от безработните, но затова пък изгледите за успех в борбата срещу масовата безработица се подобряват.