Коментар за резултатите то срещата на остров Бали

Четири доклада на Световния съвет по климата, една среща на върха на страните от Г-8 в Хайлигендам, една Нобелова награда за мир за Ал Гор и Световна климатична среща. Никога досега не е било толкова много говорено, не са били отправяни толкова ясни предупреждения или обсъждани всички аспекти по темата за намаляване на вредните газове, колкото през 2007 година. Нещо повече - за срещата на министрите на околната среда от 190 страни на остров Бали пристигнаха толкова много журналисти, колкото никога преди това не са се събирали на климатична конференция. На този фон резултатът от срещата изглежда по-скоро скромен - постигнат бе само един минимален консенсус.

Заключителният документ не съдържа нито една конкретна цел за намаляване на вредните емисии след 2010 година, независимо, че преди това в продължение на месеци се говореше тъкмо за това - че са необходими конкретни мерки. В "пътната карта" от Бали предупрежденията на учени, вкл. такива, които са лауреати на най-престижни международни отличия, са представени под формата на бележки под линия в обем от ред и половина.

Кой е виновен за всичко това? - Тържественото обещанние от срещата в Рио през 1992 година просто не беше изпълнено от богатите страни. Тогава те се задължиха да станат пример за останалите страни по света, като предприемат стъпки за намаляване на изпусканите в атмосферата вредни емисии, предизвикващи т.нар. "парников ефект". Развитите индустриални страни пропуснаха ценно време или подходиха, например като САЩ и Русия, с необяснимо безразличие към въпроса. Затова и развиващите се страни сега отказват да се ангажират с непопулярни мерки за защита на климата, които биха застрашили първите кълнове на благосъстояние, което започват да усещат развиващите се. Затова и в края на всички климатични срещи досега винаги се случва едно и също: очертават се ясно два противникови фронта - от едната страна това са САЩ и страни като Канада, Русия и други, а от другата остават развиващите се страни. Така беше и този път в Бали.

Вина за това носят и прекалено амбицираните европейци. Често те формулират много амбициозни цели, но малцина от тях ще изпълнят до 2012 година целите в протокола от Киото. Германия е изключение в това отношение. С това също са наясно развиващите се страни.

Все пак два аргумента говорят за това, че все пак трябва да се радваме на резултатите от конференцията в Бали - както изглежда срещата даде мандат за изработването на документ-наследник на протокола от Киото. Това трябва да стане до 2009 година. И второ - случката от самия край на конференцията, когато в последния момент Индия предложи поправка, а САЩ се възпротивиха, показва ясно на американската делегация, че тяхната арогантност към Третия свят е омръзнала на всички - нито една страна, нито дори вечния им съюзник Канада или пък Русия, подкрепиха американските виждания, които в крайна сметка бяха принудени да отстъпят. Така накрая имаме една символична победа, която трябва да окуражи развиващите се страни, намиращи се в хватката на климатичните промени.