Коментар за лагера в базата Гуантанамо

В големи части на мюсюлманския свят, но не и само там, Гуантанамо е синоним на нарушения срещу човешките права и на грозното лице на Америка. И това е така не само откак стана известно как известно време са се отнасяли там към свещената за мюсюлманите книга. Недостойното за правова държава затваряне на хора без обвинение и съд в подобни на клетки за диви животни килий, сега се критикува и в СЩ.

Все повече видни американци, включително и бившият президент Джими Картър призовават за затваряне на лагера. При това за тях на първо място става дума за вредата над имиджа на Америка, една страна, която традиционно вижда самата себе си в ролята на лидер в борбата за налагане на човешките права по света.

Най-после и президентът Буш е обзет от съмнения. Дали пък може да е вярно това, което от доста време твърдят някои по-чувствителни към външнополитическите реакции? Взаимоотнешенията в Гуантанамо и това, което за тях капка по капка се процежда навън, след събитията в Аб Гареб са най-големия пропаганден подарък на Америка за враговете й. Предизвиканият от тях приток на нови хора в терористичната мрежа на Ал Кайда трябва да е много по-голям в сравнение опасността, която биха представлявали задържаните в Гуантанамо при евентуалното им освобождаване.

Изобщо не бива да има никакво съмнение, че далеч не всички задържани заслужават симпатиите и съчувствието ни. Сред тях може да има потенциални и действителни терористи, които действително са обявили война на свободата и на Запада и също така са готови във всеки момент да я поднавят. Това обаче далеч не оправдава статуквото, което от три години е в противоречие с американската правна система, международното право и принципите на една свързана със свободата и справедливостта нация.

Лагерът в Гуантанамо в действителност е съвършено неамерикански, но печалната верига от скандали в американските военни затвори, като се започне от Абу Гареб в Ирак, мине се през базата Баграм в Афганистан за да се стигне залива Гуантанамо изкривиха представата за Америка.

Справедливото търсене на отговорност от виновните, както и хуманното отношение към невинните изклеждат другояче. В такъв случай задържаните срещу които има данни, че са планирани или пък са извършили терористични нападения, трябва да бъдат съдени от невоенни американски съдилища, докато всички останали трябва да бъдат пуснати да се върнат в родните си страни. Разбира се при условие, че там към тях ще има хуманно отношение и, че няма отново да бъдат хвърлени някоя тъмница. Военните трибунали не могат да бъдат заместител на съда в една правова държава.

Шокът в Америка след събитията на 11 септември 2001 година беше много голям. Поради размерите на трагедията някои прекомерни реакции са разбираеми, но междувременно Гуантанамо се превърна в позорно петно за Америка. Колкото по-рано лагерът бъде закрит, толкова по-добре.