Коментар за встъпителната визита на британския премиер Гордън Браун в САЩ

Излети с голф-карта из резиденцията в Кемп Дейвид президентът Буш предлага само на най-любимите си гости като сигнал за особено близки отношения. Достойно посрещане за Гордън Браун и въпреки това в особените американско-британски отношения се забелязват промени след като щафетата на Даунинг стрийт 10 бе предадена от гъвкавия Тони Блеър на по-скоро скучноватия Гордън Браун.

Блеър и Буш се чувстваха свързани от истинско мъжко приятелство, което за САЩ намираше израз в безусловното другарство по оръжие в Ирак. На Тони Блеър обаче това приятелство донесе у дома предимно черни точки, тъй като не само карикатуристите го рисуваха като кученце-домашен любимец на президента на САЩ.

Въпреки външно демонстративната сплотеност с Америка се счита за вече решено, че стилът на Лраун в отношенията с „големия брат” ще се различава от този на предшественика му. Това пролича още от обстоятелството, че първата задгранична визита на новия премиер го отведе не във Вашингтон, а в Берлин. Освен това президентът Буш е в края на мандата си и Браун като че ли няма защо да изгражда особено близки отношения. Приемникът или приемничката на Буш са вече на старта, а тогава вероятно и за Гордън Браун ще бъде по-лесно да извърши промяна на курса в Ирак отколкото с упорития Буш. Още повече, че британските медии още от сега настояват за връщане на южноиракския град Басра, където в сравнение със столицата Багдад цари едва ли не идилично спокойствие, в най-скоро време на иракските власти. С оглед на собствената избираемост за Браун дистанцирането от Америка на Буш също би било удачна стъпка. Защото за разлика от Джордж Буш британският премиер тепърва трябва да издържи на изпитанието, наречено „избори”. Наистина за повечето британци САЩ продължават да са най-важният съюзник в международната война срещу тероризма, но надали има друг задграничен политик, който да е така непопулярен на острова, както е Буш.

Негативни реакции от британска страна по всяка вероятност ще предизвика и оповестеното намарение на Вашингтон за нови доставки на оръжие за съюзниците в Близкия изток. Точно там обаче Гордън Браун несъмнено възнамерява да продължи плавно мирните усилия на предшественика си Тони Блеър. Превъоръжаването на един регион, който и без това е въоръжен до зъби, вероятно се възприема от Браун като особено противопоказно. Така погледнато британският премиер ще демонстрира спрямо най-важния съюзник онова, което британците и без това практикуват най-успешно: трезв прагматизъм. Патосът на неразделността между Буш и Блеър надали би се удал на новия премиер. Не е задължително, това да навреди на британско-американските отношения, а за Европа могат да се открият нови шансове.