Командирът Кери
30 юли 2004В продължение на 4 дни Демократическата партия на САЩ се опитваше да представи на американците Джон Кери в най-благоприятната възможна светлина. При това кандидатът и почти цялата партийна върхушка съвсем съзнателно избягваха острата риторика срещу Буш, макар и неговата подмяна понастоящем да обединява и мотивира демократите както рядко някога преди. Ала изборите на 2-ри ноември ще се решава от нерешителния електорат, от колебаещите се избиратели в ключовите щати и от политическия център, а точно те трябва да бъдат спечелени с някакво позитивно послание. Поради тази причина демократите се помъчиха да се представят в родния град на американската демокрация Бостън като пазители на американските идеали, като сила на обновлението, благодарение на което да бъде преодоляно разцеплението на Америка и възвърнат международния авторитет. Те предприеха всичко, за да представят Джон Кери като опитен политик и човек с твърд характер, който е в състояние ефективно да защити Америка. Тъй като нищо не вълнува американците повече от страха, да претърпят историческо поражение в борбата срещу терора. Ето защо Джон Кери беше хвален предимно като герой от войната, като алтруистичен спасител и храбър водач. Винаги в контрас със смятания за кръшкач Джордж Уокър Буш, чиято служба във военния ”домашен резерв” на собствена територия даже не е достатъчно документирана. Това прекомерно изтъкване на кандидата за президент в ролята на командир, който като върховен главнокомандващ ва войските на САЩ би бил несъмнено на висота, трябва да се възприема изключително в светлината на събитията от 11-ти септември 2001, превърнали се за американците в дефиниращ момент за най-новата им история. Същевременно тук се отразява отчаният опит на демократите да компенсират бонуса на президента Буш по въпросите, свързани с националната сигурност. Често това ставаше дотолкова натрапчиво, че оставяше у европейските наблюдатели недотам приятни усещания. Без изобщо да става даже дума за по начало подчертано циркаджийския шоу-характер на подобен партиен конгрес. Надеждите, че с президент Кери САЩ отново ще се превърнат в "н”жна сила",”която да се откаже от първенството на военната намеса за сметка на усилената дипломация и на международните договори, вероятно са твърде прибързани, пролича най-късно на този конгрес. Редица елементи от политиката на кепри останаха извън казаното дотук в зоната на здрача. Как възнамерява кери да извади каруцата от блатото в Ирак? Как да бъдат накарани Иран и Северна Корея да се откажат от ядрената си политика?
Ветеранът на Демократическата партия, сенаторът Тед Кенеди беше по-конкретен. Демократите се боят само от едно нещо: от още 4 години престой на Джордж Буш в Белия дом. Тъй като това трябвало да се предотврати на всяка цена, предварителното определяне на външно-политически принципи можело да бъде само вредно. Вместо това демократите в унисон се сплотиха под командата на Кери и с вечно усмихнатия Едуардс в ролята на социалната съвест на нацията. Дали тази постановка ще се окаже достатъчна, за да се предотврати мрачния спектакъл "Още 4 години Буш", е съмнително. В крайна сметка електоратът винаги предпочита оригинала пред смекченото копие.