Колко струва Европа

Колко би трябвало да струва Европа и колко всъщност струва – в отговор на този въпрос може да се приме, че удоволствието не е особено скъпо – годишно на всеки германце членството в Европейския съюз му коства 90 евро. Пътуванията и работата без граници са включени в цената, а трайният мир е безплатно приложение. Т.е. клубът си струва цената, ако нямаше само един мъничък проблем – предвижда се увеличаване на вноската, и то точно след като французите и холандците току-що отхвърлиха Европейската конституция. Никой ли не се вслушва в това?

Европейският съюз е все още дееспособен – това е сигналът, който държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз биха искали да дадат на срещата си в Брюксел. Може да звучи добре, но не е вярно. Тъй като ако европейските лидери одобрят бюджета за периода 2007-ма – 2013-та година в съответствие с желанията на люксембургското председателство, всички противници на Европейския съюз ще се сдобият с нови аргументи. Защото при това положение ще се увеличи не само германската вноска – непокътнат ще остане и огромният аграрен бюджет, чрез който ще продължи да се поддържа глада в Третия свят. Ако това остане така, и прекрасните опрощавания на дълговете няма да помогнат на африканците. Нито пък концертите на Боно.

Разумните политици биха разпределили парите в новия, почтен Европейски съюз по съвсем друг начин – вероятно аграрната политика вече съвсем няма да заема такова място /И защо ли френските селяни току-що с такова голямо мнозинство гласуваха против Европейската конституция/. Няма да има никакво намаление на вноската за британците, а вместо това – финансово балансиране между бедните и богатите държави-членки. Като паралелно ще има възможност за отделянето на допълнителни средства за научните изследвания, образованието, насърчаването на конкуренцията и общата външна политика.

Това е само мечта – кимат с глава европейските експерти. Европейският съюз е исторически израснало произведение. И всеки може би безмислен разход всъщност следва определен смисъл – като омиротворява и удовлетворява нови и нови държави. Само че Европа не може да продължава както досега, включително и областта на разходите. И защо да не се въведе една пауза за размисъл така, както канцелрът Герхард Шрьодер предложи по отношение на дебатите по Европейската конституция? Държавните и правителствените ръководители могат да се разберат за бъдещите финанси и след една година, без това да доведе до сътресения в Съюза. Европа не е скъпа. Но е жалко да се допускат всеизвестни безмислия.

Следва интервю с полската еврокомисарка Данута Хюбнер, към която се отправя въпроса – както гласят коментарите на някои политици – по-добре да няма нов бюджет на европейския съюз, ако той ще е лош.

- Зависи от това в кого се вслушвате. Аз тъкмо пристигам от новите федерални провинции в Германия – там хората очакват европейския бюджет колкото може по-скоро.

Защото получават средства за насърчаване. В други части на Германия отговорът би могъл да бъде съвършено различен. Там има сходно недоволство – например от европейското разширяване, неговите разходи и последствия.

- Така е – разширяването събужда у мнозина граждани недобри чувства. Ние просто не сме го “продали” достатъчно добре. Ние го представяме само като фактор, изискващ разходи и забравяме, че по този начин възникват и нови шансове.

В Германия, Франция или Холандия все повече граждани се питат – защо трябва да плащат солидарно за изграждането на Източна Европа, при положение, че по този начин увеличават конкуренцията?

- В това отношение трябва да се направи много точно разграничение между две неща – насърчителната политика на Европейския съюз и конкуренцията. Европейските програми не трябва да се използуват за изместването на производството. Има дори санкции ако нещо подобно се случи. Но естествено въпреки това съществува конкуренция – още поради това, че разходите за производство в някои от новите държави-членки, са толкова ниски. При това тези държави отбелязват и по-бърз растеж. Полша, Латвия или Литва са гладни, те внасят съответно много. Ако ние наистина искаме да пресметнем кой в крайна сметка печели от финансовата солидарност, това вероятно ще доведе до оформянето на една много пъстра картина. Растежът и работните места не се създават само в регионите, в които се отпускат европейски помощи. До 40 процента от тях после се връщат обратно в държавите-донори. Ние разполагаме с цифри, които доказват, че и в германия на базата на европейските програми са били открити хиляди работни места.