Колко дълго ще трае израело-палестниското примирие?

Най-после! Тази мисъл и въздишка на облекчение обхванаха не само палестинци и израелци, научили за примирието, което настъпи след месеци на въоръжени сблъсъци в ивицата Газа. Мнозина си задоха въпроси, като: защо чак сега и колко дълго ще трае примирието този път?

И докато вторият въпрос остава засега без отговор, на първия би могло да се отговори сравнително точно. Средата на тази седмица американският президент Джордж Буш се среща с иракския премиер Нури Ал Малики в Йордания. Така че изралеският премиер Ехуд Олмерт, но и палестинският президент Махмуд Абас явно решиха да покажат жест на добра воля, с който климата в региона се подобрява значително. И макар да не беше планувано, сега американската външна министърка Кондолиза Райс ще отскочи от Аман в Ерусалим и Рамала и може би ще се стигне дори до дългоочакваната среща между Олмерт и Абас. Естестевено, че ще е по-добре, ако между израелци и палестинци има примирие.

Всъщност Абас и Олмерт се съгласиха на примирие, водени и от други аргументи. И двамата са на ясно, че конфликтът, започнал преди половин година с отвличането на израелски войници, не може да се разреши с военни средства. Палестинците страдат от все по-голямата икономическа криза, а Израел е под огромен външнополитически натиск заради войната в Ливан. Освен това вниманието на световната общественост е привлечено най-вече от положението в Ирак така, сякаш тя наистина е отписала израело-палестинския конфликт като неразрешим.

Този факт има тежки последици за палестниците, но и за израелците. В последно време те са оставени сами на себе си и е видно, че не могат да се справят с тази ситуация. Палестинският президент Абас не е в състояние да накара Хамас да надскочи сянката си, а израелският премиер Олмерт обира все още негативите от войната в Ливан. При това все по-видно става, че в хода на преориентацията във външната си политика Вашингтон търси близост с Дамаск и дори Техеран. От двете столици се подават сигнали, които могат да бъдат резчетени като готовност за помощ при намирането на изход от кризата в Ирак. Естествено, ако са на лице необходимите предпоставки.

Студен вятър духа в лицето на Олмерт. Външнополитическата му концепция за демонстрация на сила, се оказа пълен блъф. Сега основната му цел е да си запази поне подкрепата на Белия дом. Така че намаляване на напрежението в конфлкита с палестниците, би могло да е му е само от помощ. Само че първите часове след сключеното примирие показаха, че въпреки него палестински ракети продължаваха да хвърчат в посока Израел. От друга страна, въпреки че се изтегли от ивицата Газа изралеската армия може дда нахлуе там отново само за часове. Примиприето нее достатъчно. То трябва да е съпроводено от нужните политически стъпки, за да се стигне наистина до намаляване на напрежението в израело-палестниския конфликт.