Кой ще управлява Европа?

Малко повече от две седмици остават на Жозе Барозу, бъдещия председател на Еврокомисията, за да състави новия си екип. По решаващия въпрос, кой ще влезе в неговия екип, той изобщо нямаше думата - това определиха националните правителства. За Барозу остава да превърне тази пъстра шайка в боеспособна част. Кои ще получат най-влиятелните ресори?

Португалският шеф се бори решително да му бъде оставено това последно късче свободно пространство при оформлението на окончателния вид на Комисията. Той предварително каза "не" на идеята за суперкомисар, пръкнала се в Берлин, Париж и Лондон. "В моята комисия ще има 24 суперкомисари" - заяви той във встъпителната си реч пред Европейския парламент. И наистина берлинското предложение за супер-, а това означава неизбежно и младши комисари, би нарушило сериозно лабилното равновесие на Комисията.

Погледът върху състава показва: никога досега в Еврокомисията не е бил концентриран толкова политически опит - нито пък толкова малко собствено европейско виждане. В бъдещата Комисия влизат трима бивши министър-председатели, петима бивши външни министри, трима опитни министри на финансите. Същевременно обаче само трима комисари имат дългогодишен опит в Брюксел - германецът Гюнтер Ферхойген, шведкинята Маргот Валстрьом и люксембургката Вивиан Рединг.

Някои от бъдещите бяха привлечени от Брюксел, други бяха прогонени там. Въпреки приятелството си с премиера Блеър, за англичанина Питър Манделсън нямаше повече работа на острова - скандалният "принц на мрака" ще се подвизава сега в Брюксел. Чешкият премиер Владимир Шпидла си навлече само омраза у дома, така че изпращането му в Брюксел бе просто логично. Белгийският външен министър Луи Мишел изглеждаше обезсилен след загубата на неговата либерална партия, докато виенската му колежка Бенита Фереро-Валднер просто си свърши работата вкъщи.

Италия, все пак една от страните-основателки на Европейската общност, страда от слабата форма и непредсказуемостта на своя премиер Берлускони. След дълги колебания и забежки, той смени опитния комисар Марио Монти с досегашния министър по европейските въпроси Роко Бутильоне. Последният е един многоезичен философ, а освен това, като съветник на папата, ощастливен и с благословия свише, но на европейския паркет винаги е стоял в сянката на Берлускони. Във всеки случай Бутильоне не е човек за икономическия сектор. Монти си заминава огорчен от Брюксел. Неговата равносметка включва и прозрението, че "Франция и Германия, на които Съюзът дължи много, днес по-скоро спъват интеграцията". Дали това не е едно дискретно напомняне по адрес на Барозу да не концентрира прекалено много правомощия в ръцете на двамата комисари от тези страни?

А какво можем да кажем за представителите на десетте нови страни-членки? Никой от тях не иска да се задоволи с посредствени задачи. Само че какво може да предложи Барозу на поляци и чехи, словенци или латвийци? Само в два случая се очертават съществени задачи: възможно е полякинята Данута Хюбнер да оглави търговския комисариат, който има ключова роля с оглед на трансатлантическите отношения и изобщо под знака на глобализацията. А чехът Шпидла би могъл да наследи португалеца Антониу Виторину, който свърши чудесна работа начело на ресора за вътрешна политика и правосъдие.