Кой все още се страхува от разширяването на ЕС?

� е пресилена и доста срамна, а опасенията за силен имиграционен натиск от България – неверни? Гледна точка на Емилиян Лилов.

В представено наскоро в Европейския парламент изследване на тема “Кой все още се страхува от разширяването?” се пледира за това да бъде разрешена пълна свобода на придвижване на работници както от приетите през 2004 година източноевропейски страни, така и за работна ръка от двете най-нови попълнения на общността – България и Румъния. Във въпросния документ експерти от водещи изследователски институти в Европа аргументирано защитават тезата, че това ще бъде от полза за всички – и за старите и за новите страни-членки. Въпреки тези заключения сме свидетели на точно обратното – в огромната си част страните-членки налагат ограничения за българи и румънци, които и след 1 януари, поне на първо време ще си останат повече туристи отколкото граждани на ЕС когато трябва да избират, къде да живеят и да се трудят в рамките на общността.

Една българска колежка журналистка наскоро написа в британския “Гардиън”, че опасенията на британците по отношение на българите и румънците са необосновани и в някаква степен дори граничещи с расизъм. Това може и да звучи малко пресилено, но да речем – някаква форма на дискриминация все пак трябва да е. Защо е дискриминация?

Когато имаш един и същи статут с друг човек или група хора, когато сте част от едно нещо общо, но твоите права са по-малки от правата на другите хора от това цяло, това е дискриминация спрямо тебе. Дискриминирани се чувстват напр. чехи, поляци, словаци, унгарци и т.н. – все граждани на ЕС, в сравнение с други граждани на същия този ЕС, като германци, французи, британци и т.н., по отношение на пътуванията им напр. в САЩ. Новите граждани на ЕС се нуждаят от виза за влизане в Америка, а старите граждани на ЕС – нямат такава нужда. Това е дискриминация спрямо чехи, поляци и т.н.

Друг пример.

След като ЕС на петнайсетте отвори (веднага или постепенно) работните си пазари за поляци, чехи, унгарци и т.н. сега той се капсулира за напиращата от изток нова заплаха – българи и румънци. Това е дискриминация спрямо българите и румънците. Освен че е несправедливо, това е и много погрешно, защото:

· Първо - не е вярно, че българи и румънци масово щели да се втурнат напр. към Великобритания, където беше проведена и една от най-неприятните кампании в жълтата преса. Аз не познавам хора от обкръжението си, които да стягат куфарите си след 1 януари. Със сигурност ще има българи, които ще заминат, но те първо няма да са в посока Великобритания, защото по-атрактивни за българите са южните европейски страни.

· Второ – тези българи няма да са стотици хиляди, както се било очаквало.

· Има и трето – дори и тези, които ще заминат, няма да са непременно престъпници, както също очакват на Запад, защото престъпният контингент, който иска да се възползва от възможностите на западния пазар, отдавна вече е там. Той не е чакал присъединяването на България за да се настани в ЕС, този ефект е предварително изконсумиран.

Дискриминационно отношение е поведението на старите страни-членки и поради друга причина. Един от основните принципи в ЕС е свободното движение на стоки, капитали и хора. Както се оказва обаче този принцип няма да важи напълно за новите български и румънски граждани на ЕС, които няма да могат, поне на първо време, свободно да се придвижват в смисъла на мястото, където да упражняват правото си на труд. Иначе се твърди, че двете страни ще бъдат пълноправни членки на общността. Не става много ясно обаче, къде тук е това пълноправие, когато те ще имат със сигурност поне едно право по-малко от това на старите граждани на ЕС!?

Излиза, че българи и румънци сега ще платят сметката от предишното разширяване през 2004 година, след което стотици хиляди източноевропейци щурмуваха Зап. Европа само през първата година след присъединяването им. За да се застраховат сега тези страни се затварят, макар че разликата в мащабите е огромна, защото четирите хиляди българи, които според Галъп ще напуснат родината си още през 2007 година, изобщо не могат да се сравняват с половин млн. поляци, хукнали към Великобритания.

Категорично отказвам да плащам чужда сметка - тази на прословутия полски водопроводчик. Все едно да отида на ресторант и още със сядането си на масата келнерът да ми представи сметката на предишните клиенти. Сигурен съм, че и англичанинът, и германецът или италианецът също няма да са съгласни да платят тази чужда сметка. Защо тогава аз да съм съгласен?

Ако щете дори, така ще е по-честно и за тези 4 000 българи, които вече стягат куфари за след 1 януари!