Който сее вятър, ще пожъне буря - протестите в ислямския свят

ума за спонтанни протести, смята нашият коментатор Петер Филип.

Охулването на малцинствени групи е точно толкова порочно колкото и унижението на религиозните им ценности. Наивната защита на подобни действия и най-вече повторението им под предлог, че по този начин се гарантира свободата на словото, подлежи на безмилостно осъждане. Нещо така самопонятно не бива обаче да замъглява погледа към случващото се от няколко дни насам в ислямския свят.

Всекиму е ясно, че повод за протестите в Бейрут, Дамаск, Сомалия, Газа или Техеран далеч не е просто възмущението, обхванало ислямския свят във връзка с карикатурите на Мохамед. По простата причина, че масовите демонстрации стартираха с няколко месеца закъснение. Истинското възмущение е спонтанно чувство. В противен случай става дума за политическа калкулация, която е точно толкова неморална колкото и самият предтескт за протестите.

Наивно е обяснението, че са необходими цели четири месеца, докато вестта за карикатурите на Мохамед, публикувани в някои европейски вестници, достигне Делхи и Джакарта. В ерата на модерните телекомуникационни технологии това е въпрос на минути, дори в ислямския свят. Затова се пораждат съмнения, че разпространението на оспорваните карикатури в ислямските държави е чисто и просто целенасочена кампания, съзнателна политическа калкулация, а не както при публикацията им в Дания просто необмислено действие. Радикални сили в ислямския свят целят да задълбочат още повече пропастта между Ориента и Запада. Вместо диалог – борба между културите.

Задкулисните подстрекатели знаят, че е лесно да подведат масите. Макар и все още да не може да става дума за маси, тъй като протестиращите в милионните градове не надхвърлят няколкостотин души. От значение е явно не количеството, а качеството: подпалени сгради на европейски посолства, нападения срещу безучастни хора, просто защото са европейци, предизвикват на Запад желания ефект, а именно шок и възмущение от една страна, и от друга страна загърбване на усилията за диалог и разбирателство между културите, което би имало пагубни последствия.

Отговорни за това обаче са не само анонимните подстрекатели, но и режимите, които не предприемат решителни мерки срещу ескалиращото насилие. Може би от солидарност с бунтуващите, а може би само, за да се покаже на Запада, какво би се случило, ако в тези страни действително надделее демокрацията. Тези режими трябва обаче да осъзнаят, че не си струва да са заинтересовани от повишаване на напрежението. Защото който сее вятър, ще пожъне буря.