1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кога ще бъде въведено еврото в Полша?

11 януари 2007

С присъединяването си към Европейския съюз новите страни-членки автоматично си поставят за цел да въведат общата валута, еврото. Еврото ще бъде несъмнено въведено и в Полша, въпросът е само кога. Какви са предимствата, недостатъците и рисковете?

https://p.dw.com/p/AuWv
Снимка: DW

Кога ще дойде еврото в Полша?

Полша изпълнява вече три от четирите критерия за конвергенцията, които за необходими за присъединяване към еврозоната. Инфлационният процент и лихвеният процент са под най-високата граница. Държавните дългове също не са под допустимата граница. Само бюджетният дефецит все още е висок. Марек Цубер, икономически съветник на полския министър-председател знае как трябва да бъде решен проблема:

“Полша трябва незабавно да провежде финансова реформа. Най-важното и най-голямо предизвикателство за нас е реформата на социлните разходи. Те са прекалено високи. Но съпротивата на двете малки управляващи партии, Семейната лига и Самотбрана е голяма. Те са твърдо срещу съкращения на социалните разходи.”

Управляващата партия “Право и справедливост” наистина се обявява решително за присъединяване към еврозоната, но същевременно пледира за забавяне на въвеждането на еврото. С други думи, бързай бавно. Страната е наясно какви са предимствата на присъединяването към еврото. Икономическият експерт Цубер казва:

“Присъединяването към еврозоната ще разкрие достъпа на Полша до европейския капитал и ще доведе до подем в икономиката. Това е най-важното предимство. Освен това отпадането на разходите за финансови трансации е много важно. Въвеждането на еврото ще поощри освен това чуждите инвестиции и търговският оборот с други страни ще се увеличи.”

Само че присъединяването към еврозоната е свързано и с рискове, отебязва Марек Цубер:

“Това е преди всичко покачването на цените. Вторият недостатък е, че ще отпадне самостоятелната финансова политика.”

За да се присъедини действително към еврозоната, Полша трябва, както и другите нови членки, преди всичко да изпълни критериите за конвергенцията и две години да участва в механизма на обменния курс. Това означава, че курсът на валутната обмяна не бива да надвишава плюс-минус 15% спрямо еврото. Седем от новите страни-членки вече са се присъединили към обменния курс. Очаква се Малта и Кипър да въведат еврото след една година. През 2009 г. идва ред на Словакия. Литва не успя да се присъедини към обменния курс, заявката й бе отхвърлена, тъй като процентът на инфлация в страната е с 0,06 процентпункта над допустимата най-висока граница. Видна е твърдата позиция Европейската комисия при проверката на изпълнението на конвергационните критерии. Последни ще въведат еврото Полша, Унгария и Чехия. Те обаче не бива да протакат присъединяването си към еврозоната, защото общата европейска валута е шанс, смята Волфганг Мерц от германското министерство на финансите:

“Шанс да разширим валутния съюз, включвайки страните, които изпълняват критериите. Колкото по-голям е европейският валутен съюз, толкова по-голяма тежест придобива еврото в световната валутна система, а от това Европа само ще спечели.”

От друга страна, в старите страни-членки все още е налице страх от по-бедните страни-членки, казва бившият полски министър на финансите и настоящ евродепут Дариуш Росати:

“В Европейския парламент виждам, че старите страни-членки се опасяват, че присъединяването на новите страни-членки може да наруши политическото равновесие на Европейската централна банка. Вероятно смятат, че страните от еврозоната понастоящем имат много проблеми и присъединяването на новите страни-членки ще задълбочи тези проблеми.”

Росати смята, че тези страхове са неоснователни:

“Присъединяването на новите страни-членки, казва той, няма до доведе до обременяване на общата валута. Точно обратното, то ще я укрепи, защото новите страни-членки имат значително по-ниски държавни дългове, отколкото старите.”

Но и сред гражданите на новите страни-членки на Европейския съзюз се долавя несигурност. Най-големият им страх е, че евото ще доведе до оскъпяване на живота.