Кобург отличи българския премиер

“Зюддойче Цайтунг” помества статия под заглавието “Кобург и висшата аристокрация”, в която се отбелязва следното – ако в някакъв смисъл Бавария е монархическа, то не в Мюнхен, където е останал само един футболен цар. Не и в Регенсбург, където местната принцеса разпродава вече и най-дребните вещи от своите младини. За европейската висша аристокрация, независимо дали управляваща или не, точният адрес е Кобург. Управляващата до 1918-та година династия Сакс-Кобург-Гота е била представена с разклоненията си в 21 кралски семейства и е наистина царствена, като особено интензивни са връзките с английската корона.

В този смисъл е съвсем естествено, че сега градът удостои със званието свой почетен гражданин човека, който още на 6-годишна възраст е бил цар – като баща си цар Борис Трети, и дядо си – Фердинанд Първи. В малката празнична ренесансова зала на кметството вчера, наред с важните люде от градската управа, можеха да си видят множество графове, графини, принцове и други видни и могъщи дами и господа. Българският министър-председател Симеон Сакскобургготски, който като дете царува под името Симеон Втори от 1943-та до 1945-та година, и на когото през 2001-ва година, на 64-годишна възраст се отдава да се върне от чужбина в страната си като демократичен “регент”, е новият почетен гражданин на Кобург. Наред с испанския и българския, той говори и немския език като роден – семейството му има дълбоки германски корени.

Продължавам с коментарите, предизвикани от резултатите от френския реферндум за Евроконституцията в контекста на разширяването на Европейския съюз. Берлинер Моргенпост привежда становищата на страните,кандидатстващи за присъединяване към Общността - правителствата на Хърватия, България и Румъния дадоха да се разбере, че не очакват отражения от френското “не” за бъдещото си членство. А румънското правителство се позова на юридическия ангажимент, произтичащ за Европейския съвет от подписването на присъединителните договори. По същия повод Нойе Цюрихер Цайтунг отбелязва, че на основата на договореностите от Ница Европейският съюз би трябвало да запази дееспособността си, включително при предстоящото приемане на Румъния и България през 2007-ма година. За повече, обаче, не. Кьолнският Щад-Анцайгер цитира реакцията на председателя на Комисията по европейските въпраси Матиас Висман, по чиито думи никакво “каране както досега” повече няма да има. Както процесът на разширяване – в рамките на който България и Румъния трябва да бъдат приети през 2007-ма година, така и невероятната склонност към прекалена регулация на Брюксел трябва да бъдат подложени на проверка. Следващите стъпки, които ще се предприемат, предстои да се уточнят по време на предстоящата в средата на юни среща на върха на Европейския съюз. И отново Зюддойче Цайтунг – с цитат от издигнатата за кандидат-канцлер лидерка на Християндемократическия съюз Ангела Меркел, интерпретираща френското “не” на референдума и като не за следващото разширяване на Европейския съюз. Меркел подчертава, че страховете на хората в никакъв случай не бива да се пренебрегват и добавя – ако пренатоварим Европейския съюз, това ще ни се отдаде много трудно. С което насочва нещата към Югоизток, тъй като дори и вероятното присъединяване на България и Румъния среща само ограничена подкрепа в средите на ХДС и ХСС. Все пак в центъра на политическия фокус е турският въпрос – присъединителните преговори с Анкара трябва да започнат две седмици след планираните във Федералната република пресрочни парламентарни избори. Същото издание помества и интервю с евродепутата Бернд Посел /от Християнсоциалния съюз/, който в отговор на въпроса дали казаното от французите Не застрашава европейската идея, казва – Този резултат показва на всички ни, че има нужда от поемане на дъх, от пауза, за да може да се консолидира Европа. Сега трябва спешно да се намери изход от кризата и ние трябва да кажем ясно, че планираните за есента преговори с Турция не бива да започват. Аз смятам също така – продължава Посел – че България и Румъния трябва да бъдат приети не през 2007-ма, а през 2009-та година, заедно с Хърватия. Това безспорно са чисто европейски държави – по отношение на тях ще сдържим думата си. Но по отношение на Турция нещата стоят по-различно и нейното приемане би представлявало едно неприемливо пренатоварване на Европейския съюз. Подобно становище изразява пред Франкфуртер Алгемайне Цайтунг и министър-председателят на провинция Заарланд Мюлер, който също е за поемането на дъх и изисква допълнителни преговори с кандидатстващите за европейско членство държави България и Румъния.