1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Коалицията на желаещите в Ирак постепенно се разпада

21 юни 2006

Така наречената “коалиция на желаещите” в Ирак (към която първоначално принадлежеше и България), постепенно се топи. Тази тенденция никак не е по вкуса на Вашингтон, макар че във военно отношение изтеглянето на малките контингенти от Ирак е почти без значение. Повече подробности по темата от Петер Филип.

https://p.dw.com/p/Atjs
Снимка: AP

Вече се знае, че 600 японски войници се изтеглят от Ирак. Разбира се, това едва ли ще създаде по-голяма несигурност в страната. Японците бяха стационирани в югозападно иракската провинция Мутана и не участваха в бойни действия, а се занимаваха с възстановителна дейност. Нещо повече, те дори бяха охранявани от британски и австралийски войници. След като провинцията беше предадена под контрола на иракските сили за сигурност, за Токио очевидно настъпи моментът да сложи край на една операция, която предизвика в Япония много вътрешнополитически спорове, защото беше първото участие на японски войници в действия зад граница.

Това обяснява решението на Токио, но не може да прикрие факта, че “Коалицията на желаещите” бавно се топи. Когато САЩ навлязоха в Ирак, коалицията се състоеше от 49 държави. Но дори самата тази цифра беше лека заблуда, защото всъщност най-големия контингент – доста на 100 хиляди души – предоставя Вашингтон. На второ място са британците, които в определени периоди имаха до 8 хиляди войници в Ирак. Контингентите на останалите страни бяха значително по-малки и значението им беше главно символично.

Вашингтон особено държеше да докаже на света, че интервенцията в Ирак не е самостоятелна инициатива на САЩ, а има сериозна международна подкрепа. “Желаещи” се намериха в лицето на Испания, Италия, Холандия, та чак до Тонга, и особено в Източна Европа, откъдето се включиха Полша, Румъния, Литва, Словакия, Чехия, България и Албания. Всички те изпратиха малки контингенти, защото целта им беше друга – да демонстрират благодарност към Вашингтон. Някои от по-малките държави започнаха да изтеглят своите войници още през 2004 година. След изборната победа на социалдемократите и Испания прибра последните си хора от Ирак. Същото сториха Португалия и Филипините, които по този начин изпълниха и искането на терористите, похитили филипински шофьор на камион. Колкото по-несигурно ставаше положението в Ирак, толкова по-бързо оредяваха редиците на някогашните “желаещи” коалиционери. През миналата година и през първите шест месеца на тази продължи изтеглянето на чуждестранни войски от Ирак и дори Италия се включи в тази тенденция след изборното поражение на Силиво Берлускони. До началото на идната година и последният италиански войник ще е напуснал Ирак, обяви външният министър Масимо Далема.

Във Вашингтон никак не се гледа с добро око на тази тенденция. След като обаче в самите САЩ вече се води дискусия за евентуалното изтегляне от Ирак, правителството просто няма как да убеди разколебаните си довчерашни съюзници. Освен всичко друго, изтеглянето на желаещите от Ирак не отваря кой знае какви проблеми за САЩ, защото контингентите им обикновено бяха съвсем малки и изпълняваха някакви специфични задачи, които – ако се налага – могат да поемат войниците на САЩ и на Великобритания. Британците тъй или инак остават в Ирак и може би ще се съсредоточат само в няколко области в южната част на страната.

Изтеглянето от Ирак може рекламно да се представи като “предаване на територия в ръцете на иракските сили за сигурност”. Дали обаче централното правителство в Багдад наистина ще бъде в състояние да гарантира ред и спокойствие – това тепърва ще става ясно. Ако успее, Вашингтон и Лондон ще имат още един аргумент да твърдят, че са постигнали успех. Ако не успее, британците и американците просто ще трябва да се върнат във въпросните области. А в такъв случай едва ли ще могат да им помогнат войници от Япония или Тонга.