Кметските избори в София

Вече имахме възможност да кажем, че предстоящите кметски избори в София няма да бъдат важни толкова за гражданите, колкото за политическите сили. Ясно е, че за две години с вързани от статуквото на общинския съвет ръце, бъдещия кмет няма да има почти никаква възможност за пълноценна работа. Единственото, което може да направи е да подготви следващата предизборна кампания, изнасяйки на светло всички далавери на столичното управление. Не това обаче е темата на днешния ни коментар. Искам да обърна вниманието ви върху начина по който бяха издигнати основните кандидатури. БСП издигнаха Дончева след поредица от социологически проучвания сред своите избиратели и вътрешни дискусии в които бяха обсъдени поне четири сериозни имена на бъдещи кандидатури. Ген. Бойко Борисов бе издигнат от инициативен граждански комитет, в който влизат популярни лица от публичния живот. Същото бе и с кандидатурата на Венцислав Димитров. Някой би казал, че това са формални жестове, но е факт, че те все пак се случиха. Нищо подобно не стана в дясно. СДС този път дори и не се потруди да търси кандидат и издигна досегашният зам.кмет на Софиянски и настоящ и.д. Минко Герджиков. Най-изненадващо обаче постъпиха от ДСБ. Партията, която се учреди със заявката да бъде политическото представителство на гражданите. Последните не само

че не бяха попитани кого биха искали да видят на кметския стол, но това не бе направено сериозно дори и с членовете на партията. Те разбраха кой ще им бъде кандидат в деня на номинирането му. Истината е, че г-н Гаврийски е персонална кандидатура на г-н Костов, което сериозно се разминава с учредителните намерения на Демократи за силна България – да бъдат партия на гражданския дебат. Нещо повече – Иван Костов натовари предстоящите избори с огромно значение за ДСБ и ако Светослав Гаврийски не се представи убедително, както впрочем прави до сега, загубата ще влезе на сметката на цялата партия, въпреки, че би била предизвикана от волята на един човек пък бил той и нейния лидер. Големите успехи на десните в новата история на България винаги са били свързвани с предварителни кампании и сериозна връзка с избирателите. Днес няма и помен от подобни отношения и за това загубата на десните изглежда почти предизвестена. Може би това би било по-добре за тях, защото след голямата криза би трябвало да има и сериозно обновяване. А именно от това десните имат най-голяма нужда днес.