Клуб на ведрия дух

През пролетта малката кръчма, славеща се с българската си кухня, все още пустее, все още пустеят и бургаските плажове. Само в хотел ”Иберостар” кипи трескава дейност преди сезона – тук ”Некерман” подготвя бъдещите специалисти по анимационен туризъм. Във фоайето се носи музика, момиче в бял анцуг подскача в такт с нея. Има мускулна треска, което не е чудно, защото репетира по осем-девет часа на ден. Ентъртейнерите, някои вече със солиден опит, други – тепърва обучаващи се, подготвят едновременно три 45-минутни шоута за новия курортен сезон. Пространството е малко тясно за танци, пък и танцьорите са плувнали в пот, но не се предават, спазват инструкцията ”да са винаги в добро настроение”. Дали пък точно това не е причината, в анимационните туристически услуги ”Некерман” все повече да залага на българите? Ентъртейнери от славянски произход не само вече са изместили по черноморските курорти обучените си на Майорка германски колеги. Все повече туристически фирми ги назначават в хотелите на концерна ”Томас Кук” – в Гърция, Египет, в много други страни. Славянските ентъртейнери са като че ли нова сериозна конкуренция на международния пазар на работната сила след индийските компютърни специалисти. Според ”Некерман” много германски курортисти са изразили в писма предпочитанието си към българските ентъртейнери. Дали пък това не е следствие от факта, че германските гости са предпочитани в българските черноморски курорти още по времето на ГДР? Катя Атанасова има по-точно обяснение – подборът на ентъртейнерите гарантира качество. Като ръководителка на шестседмичния курс тя следи с вълнение и същевременно критично развитието на курсистите. От над 200 кандидати тя и сътрудничката й Вилиана Алексиева са подбрали 40 души, задавайки им, например, въпроси от рода на следния: ”Какво ще направите, ако петнайсетина деца между 3 и 11 години напълно пощуреят?” Ентъртейнерите трябва да могат да се справят с подобни ситуации, освен това трябва да имат чувство за ритъм и най-вече ведър дух. С две думи, те трябва да бъдат професионалисти в своята сфера. Самата Катя е работила 11 години като ентъртейнерка: ”Това беше невероятно интензивен период, през цялото време бях като наркотизирана”, казва тя. Към питомниците си Катя е строга и същевременно в отношението й има майчинска топлина; внушава им правила от рода на: ”Човек изпитва потребност да бъде там, където се върши нещо." Всяко правило познава обаче и изключения. Туристи, които не изпитват подобна потребност, предпочитат, разбира се, спокойствието. Затова и в семейните клубове се предлагат друг тип, не така шумни развлечения.

Учениците на Катя започват с фитнес-тренировки сутринта, следобед се подготвят за заниманията с деца, вечер идват танцовите шоута. ”През зимния сезон гледаме РТЛ и Сат 1, за да ни хрумнат нови идеи, казва Катя, пък и нали трябва да знаем какво е разлекателно за германците”. Освен официалната програма на курса, която включва също спешна медицинска помощ и работа с микрофон, опитната инструктурка има в запас един куп съвети. Например: ”Непременно трябва да запомниш името на курортиста, на всеки трябва да отделяш внимание, за да те обичат всички, не забравяй, че ти си звездата!” Етъртейнера, когото мнозина смятат просто за платен курортист, е представен по съответен начин и в учебните инструкции, а именно като ”смесица от социален работник, педагог, терапевт и специалист по прекарване на свободното време" и същевременно ”приятел и колега” – всичко това съчетано в един човек. Естествено, такъв човек не се намира лесно. Че се търсят ентъртейнери от България, има обаче и по-прозаична причина. Според ”Некерман” българските ентъртейнери печелят точно колкото колегите си от други страни – и все пак 250 евро месечно за шест работни дни в седмицата плюс квартира и храна са по-скоро джобни пари, поне за германеца. В България обаче тази заплата е доста над заплатата на един чиновник, например; достатъчна е във всеки случай, за да стигне и за пасивния зимен сезон, стига ентъртейнерът да има собствено жилище и да не плаща наем. Заплатата, с други думи, не е никак лоша за страна, където 17% от населението е безработно, където много хора живеят на границата на бедността и където съответно младите хора предпочитат да работят ”навън”, дори когато това ”навън” е само курортното крайбрежие.

Тодор Петров, например, на 18 години, все още учи и се стреми да бъде добър ученик. Известната със строгостта си бургаска немска гимназия все пак му е отпуснала повече ваканционни дни, за да може да участва в курса на ”Некерман”. След матурата Тодор иска да следва зъболекарство в Германия. За целта трябва да положи изпит по езика, а контактите с германски туристи са, разбира се, добра предпоставка за подготовката му.

Но защо все пак българските ентъртейнери ги бива и се търсят? Вилиана Алексиева изтъква, че връзката на българина с природата е предпоставка за това, че българските ентъртейнери са добри. Друга предпоставка, добавя Красен Ставрев, хореограф на шоутата, е може би и манталитета, това, че българите обичат да са в компания, да общуват с другите, да танцуват, да се веселят. Катя също смята, че традицията на националната култура включва определена ведрост, лекота, непринуденост на общуването.