Клаус Рот, професор по европейска етнология в Мюнхен, за европейското бъдеще на България

Г-н Рот, България е най-сетне страна-членка на ЕС. Имиджът й на Запад обаче не е безупречен. Как ще се отрази това според вас на еврочленството на страната?

“Искам първо да напомня, че от историческа гледна точка репутацията на България специално в Германия е всъщност много добра. Имам предвид годините преди социализма. По време на комунистическия режим отношението към България бе белязано предимно от съжаление, съчувствие за съдбата на хората в Източна Европа като цяло. След промените обаче и най-вече след средата на 90-те години на миналия век имиджът на страните от Югоизточна Европа, в това и число и на България, е действително не толкова добър. Това се дължи най-вече на страха от източното разширяване на ЕС, което според много западни граждани води до загуба на работни места, до обедняване, до навлизане на престъпни структури от Източна Европа. Изследванията на Евробарометър показват, че евроскептицизмът е най-силен в Германия и Австрия. С оглед обаче на дългогодишните добри отношения между България и Германия се надявам да надделее положителната оценка на поредното източно разширяване на ЕС.”

Какви са според вас последиците от еврочленството на България за средностатистическия българин?

“Основният проблем е, че средностатистическият българин бе информиран за последствията от еврочленството на страната едва преди половин година. Така че предимствата на еврочленството все още не са напълно ясни. Медиите информират предимно за негативната страна на еврочленството, като например затварянето на фабрики, тъй като не изпълняват европейските стандарти. Ето защо в момента надделява страхът. От друга страна българите могат да се възползват от тук нататък от редица нови свободи – като например свободата на пътуванията. Това обаче не се брои за качествена промяна, тъй като и през последните години свободата на пътуването беше също до голяма степен гарантирана. Като доста съществено определям пораждането на реалистична преценка в България по отношение на европейското й бъдеще. Това стана възможно не на последно място благодарение на трудните присъединителни преговори, които показаха на българите къде е мястото им понастоящем в Европа и какво се очаква от тях. Този реализъм намери отражение и в празненствата по случай присъединяването на България към ЕС, които не бяха белязани от преувеличена еуфория както в някои други страни-членки на Общността при присъединяването им.”

Какво е според Вас отношението на германците към новите европейци?

“На първо място на българите се гледа за съжаление като на заплаха за работните места в Германия. Ето защо съм на мнение, че е задача на германското политическо ръководство да разсее тези според мен неоснователни съмнения.”

Как мислите, г-н Рот, ще успее ли България да се приспособи?

“Волята е налице и тя е дори много силна. Видимото приспособяване на България към Европа върви с пълна сила и с една решителност, която не съм виждал в нито една източна страна-членка на ЕС. Въпросът е, дали България ще съумее да осъществи това приспособяване и на практика, тоест не само повърхностно, но и в дълбочина. Дали администрацията, законодателството и правителството ще съумеят да приложат на практика европейските критерии. Все по-често ставаме свидетели на неспособността на българската администрация да се погрижи за обективното и ефективно разпределение на европейските средства. В това отношение са налице сериозни дефицити, което според мен би могло да се превърне в един от най-сериозните проблеми за България.”

Последният ми въпрос към Вас, г-н Рот, е къде виждате България след 10 години?

“Не съм ясновидец, нито мога да правя официални прогнози, но смятам, че всички тези процеси, които се задействат в България по поръчение на Брюксел, ще доведат в крайна сметка до успешното приспособяване на страната към стандартите и ценностите на европейската общност. От друга страна съм убеден, че в България ще има и антиевропейски настроения. “Атака” е пример за това, че в страната е налице сериозен антиевропейски потенциал. Въпросът е кой ще победи през идните десет години – про-или антиевропейските течения. Аз лично съм оптимист и смятам, че след 10 години България ще е една проевропейска държава. И въпреки това трябва много да се внимава. Нека припомня, че Франция и Холандия – две стари-страни членки на ЕС, отхвърлиха по силата на референдум европейската конституция. Така че е излишно да се правят прогнози. Развитието през последните няколко години показва, че ситуацията може да се развие в посока, различаваща се коренно от очакванията.”