Класическата музика намира нова публика в Ю Тюб
23 август 2008
Вече и класическата музика е само на няколко кликвания с мишката. Например този канон, който – твърди се – е сред най-популярните клипове в портала Ю Тюб. При това не само в класическата версия, но и в тази с Дениз Хюит на електрическия орган. Или в тази доста по-шантава. Все изпълнения, които със сигурност не биха се добрали до пазара. Означава ли това, че интернет е по-демократичен? Че през Ю Тюб могат да се заобиколят големите лейбъли, а дори и последната Пепеляшка може да се превърне в триумфираща звезда? Както, впрочем, се случи с българката Валентина Хасан и нейното комично парче „Кен Лий”.
Тъкмо това ни внушава новата телевизионна реклама на Телеком в Германия със
симпатичния зъбльо Пол Потс, който пее известна оперна ария
Меломаните и обикновените почитатели на операта направо ги втриса, когато чуят квакането и задъхването на уелсеца – мераклия за оперен певец. Очевидно обаче тъкмо безпомощността, дори отчаянието, които избиват в гласа на Полт Потс, влизат под кожата на масовата публика. Първият му компакт диск с леки, мазни парчета и с други издевателства над класическата музика направо превзе класациите. Нищо ново под слънцето, още самият Пучини, авторът на „Несун Дорма”, над която се поти Пол Потс, пише ариите си така, че да се събират една от тогавашните грамофонни плочи. Световната слава на оперния певец Енрико Карузо също се дължи главно на отличния маркетинг, който с лекота заличава още здравите тогава държавни граници. Същото важи и за Рихард Таубер. Но между тях двамата и Пол Потс има една съществена разлика: Таубер и Карузо без съмнение можеха прекрасно да пеят.
Добре, какво е новото и различното при разпространяването на класическа музика в Интернет – през Ю Тюб или по различните борси за обмяна на музикални изпълнения? Първо – музиката вече не струва пари, макар че обикновено достига до потребителя с ужасяващо ниско качество. Мнозина слушатели, които досега не са имали никакъв контакт с класическата музика, се задоволяват просто с кратички клипчета, на каквито са ги научили МТВ и Ю Тюб – това им стига, за да изпаднат в романтично настроение, както доказват хилядите коментари на новопокръстени. Така класическата музика окончателно се оказва на едно равнище с поп-музиката и развлекателните жанрове. Културологът Дидрих Дидрихсен наскоро го обясни така:
„Например вечният въпрос, който си задават слушателите на поп-музика:
Какъв ли е тоя, дето свири и пее? Как изглежда, какво иска?
Тези въпроси междувременно се задават вече към всички произведения на културата. Както в сферата на ниската, така и в сферата на високата култура се е наложила невероятна персонализация на продуктите – всичко се свързва с личността на изпълнителя или твореца. Това е смесица от обожание и воайоризъм, едно интимничене с твореца, което води до непрекъснато обсъждане и оценяване на неговата личност. Днес такава е самата сърцевина на потреблението на културни продукти.”
Казва Дидрих Дидрихсен. Музиката се превръща в транспортно средство за еуфория, тя се използва най-вече за подсилване на собствените емоции на слушателите. Независимо дали това усилване идва от Мадона, Роби Уилямс или пък от Пол Потс. Най-важното е да ти настръхне кожата. Със стряскащите тежки ритуали на буржоазната култура в оперните или концертните зали този вид култура вече няма нищо общо, но това по принцип не е лошо. В дигиталната епоха, когато авторското право вече почти не важи, всеки запис може да бъде размножаван произволен брой пъти. Но за да се спечелят пари с музика трябва да бъде задействана огромната маркетингова машина. Пол Потс е идеален пример за това. На него талантът не му стига, за да излезе на сцената на някоя от известните световни опери, но кой ти гледа! Сони го продава в мазен съпровод на струнни инструменти, в края на миналия месец той се изкачи и начело на поп-класацията. А миналия петък Пол Потс откри дори сезона на Бундеслигата по футбол – пред 70 хиляди зрители на стадиона в Мюнхен.