Китайският Народен конгрес прие единодушно Закона против отцепването на Тайван.

С продължителни аплодисменти делегатите на конгреса потвърдиха позициите си спрямо Тайван. Без нито един глас и против и при само двама въздържали се близо 3-те хиляди китайски парламентаристи, приключвайки днес десетдневната си сесия, приеха международно оспорвания Закон против отцепването. Законът предвижда нападение срещу Тайван, в случай че тайванското правителство се обяви за независимостта на страната.

Управляващата партия в Тайван окачестви закона в навечерието на вота в Пекин като “кард бланш” за нахлуване и призова към масова демонстрация на 26 март.

Китайският държавен и партиен ръководител Ху Цзинтао в неделя в реч-обръщение към два и половина милионната си армия призова въоръжените сили, да се готвят за война и да поставят отбраната на страната над всичко останало. Преди това той бе утвърден от парламента като председател на държавната военна комисия, като по този начин той сега разполага с най-широките правомощия в страната. Ако Китай действително някога се реши да нападне Тайван, то тогава Ху Цзинтао ще е човекът, който трябва да издаде съответната заповед за нахлуване.

Премиерът Вън Дзябао се опита днес да омаловажи пред представители на печата заплахата. На заключителната прес-конференция той изтъкна, че Законът против отцепването не бил закон за война:

Вън Дзябао:

“Този закон си поставя за цел, да укрепи отношенията между двата бряга на Тайванския пролив. Той е закон за мирното обединение. Той не насочен нито срещу тайванското население, нито пък става дума за военен закон. Вместо това той предвижда по-оживен обмен и защитава правата на тайванските бизнесмени, опериращи в Китай. Само ако бъдат обуздани силите, стремящи се към независимост, ще може да има мир”.

За разлика от предшественика си Чжу Жунгцзи Вън Дзябао допусна на пресконференцията, която бе излъчвана на живо от държавната телевизия СиСиТиВи, само предварително уговорени въпроси. С менторски тон той се опита да разясни на китайските и чуждестранните журналисти китайската валутна политика, по-нататъшните реформи и истинските причини за оставката на хонкогския правителствен ръководител Тун Чи-Хуа.