Кипърските гърци гласуват против обединението на острова
25 април 2004Реклама
В продължение на десетилетия турците бяха онези, които спъваха всякакъв напредък в посока към обединението на разделения остров Кипър. Сега най-сетне те заявиха с голямо мнозинство готовността си за обединение - само че този път се опънаха местните гърци: с още по-голямо мнозинство, над три четвърти от всички кипърски гърци, те гласуваха против плана на ООН. Те гласуваха против, защото са на мнение, че планът прави прекалено много отстъпки на турците; но и защото някои гърци все още не са проумели, че Кипър не е чисто гръцки остров, а има голямо турско малцинство, което трябва да получи съответните права.
Последствието от паралелните референдуми е колкото абсурдно, толкова и несправедливо: докато кипърските гърци, въпреки блокадната си тактика, ще влязат на 1 май в ЕС, кипърските турци ще трябва да останат навън. И то въпреки че гласуваха с "да" - както искаше Брюксел, - докато правителството на кипърските гърци така разочарова Евро-комисията, че от Брюксел долетяха дори обвинения в измама.
И наистина: резултатът от гласуванията в Кипър е огромен провал за европейската външна политика. Едва сега стана ясно, че ЕС допусна грешка като не постави обединението на острова като условие за приемането му в общността. Вместо това европейците допуснаха да бъдат изнудени от правителството в Атина, което бе готово да приеме източното разширение само с цената на едновременния прием на южната половина на остров Кипър. Така и ще стане сега - и ЕС ще приюти една страна с един дълбок конфликт, защото Кипър е последната разделена страна в Европа.
За съжаление нещата не могат да се променят. Затова сега е важно да не бъдат наказани онези, които се обявиха за обединението на Кипър. Въпреки ожесточената вътрешна съпротива, както Турция, в лицето на кабинета Ердоган, така и кипърските турци изиграха този път извънредно конструктивна роля. Това трябва да се отчете, когато в края на годината ЕС взема решение по въпроса за или против започването на преговори с Анкара за присъединяване към общността. И преди всичко: турската половина на Кипър не трябва да бъде призната официално като независима държава, но колкото се може по-скоро трябва да се сложи край на търговското ембарго и международната изолация. Не само защото всичко друго би било крайно несправедливо. Но и защото в противен случай възможността за обединение на Кипър ще бъде окончателно потъпкана. Решаването на кипърския проблем - това сега е задача на ЕС. *
Последствието от паралелните референдуми е колкото абсурдно, толкова и несправедливо: докато кипърските гърци, въпреки блокадната си тактика, ще влязат на 1 май в ЕС, кипърските турци ще трябва да останат навън. И то въпреки че гласуваха с "да" - както искаше Брюксел, - докато правителството на кипърските гърци така разочарова Евро-комисията, че от Брюксел долетяха дори обвинения в измама.
И наистина: резултатът от гласуванията в Кипър е огромен провал за европейската външна политика. Едва сега стана ясно, че ЕС допусна грешка като не постави обединението на острова като условие за приемането му в общността. Вместо това европейците допуснаха да бъдат изнудени от правителството в Атина, което бе готово да приеме източното разширение само с цената на едновременния прием на южната половина на остров Кипър. Така и ще стане сега - и ЕС ще приюти една страна с един дълбок конфликт, защото Кипър е последната разделена страна в Европа.
За съжаление нещата не могат да се променят. Затова сега е важно да не бъдат наказани онези, които се обявиха за обединението на Кипър. Въпреки ожесточената вътрешна съпротива, както Турция, в лицето на кабинета Ердоган, така и кипърските турци изиграха този път извънредно конструктивна роля. Това трябва да се отчете, когато в края на годината ЕС взема решение по въпроса за или против започването на преговори с Анкара за присъединяване към общността. И преди всичко: турската половина на Кипър не трябва да бъде призната официално като независима държава, но колкото се може по-скоро трябва да се сложи край на търговското ембарго и международната изолация. Не само защото всичко друго би било крайно несправедливо. Но и защото в противен случай възможността за обединение на Кипър ще бъде окончателно потъпкана. Решаването на кипърския проблем - това сега е задача на ЕС. *
Реклама