Кариера с "Тенекиеният барабан" - Фолкер Шльондорф на 70 години

"Тенекиеният барабан" е не само най-големият му международен успех. "Златна палма" в Кан и "Оскар" - тези отличия за екранизацията на Шльондорф са и недвусмислено признание за новото германско кино. Наред с Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог и Вим Вендерс, Шльондорф е сред най-известните германски кинотворци, наложили успеха на германското кино в света. Началото на кариерата му тръгва всъщност тъкмо от чужбина, защото когато започва да се занимава с кино, в Германия това изкуство все още не е на особена почит.

От Франция към голямото кино

"Нямаше буквално никакви възможности да следваш тук кинорежисура, затова заминах за Франция. Записах се във филмовата академия. Имаше страшно голям наплив, също както е сега в Германия. Но по онова време френската филмова акедемия беше практически единствената в Западна Европа. Успоредно със следването започнах да работя с Луи Мал, бях му пети асистент. Това ми харесваше."

Режисьорския занаят Шльондорф учи при величини в бранша като Жан-Пиер Мелвил, Ален Рене и Луи Мал. За снимките на първия си самостоятелен филм той се връща в Германия, бързо завързва контакти с колеги: "Още първите седмици се запознах с Александър Клуге. Той дори ми предостави апартамент под наем. Скоро след това се свързах с Вернер Херцог и цялата компания около Клуге и Петер Шамони. Те много се придържаха към теорията на Франкфуртската школа, към социологията и обичаха да теоретизират, каква трябва да е ролята на киното в обществото. Аз бях повече практик."

Майстор на екранизациите

С екранизация на литературно произведение през 1966 година Фолкер Шльондорф се нарежда в първата режисьорска лига - "Лутанията на възпитаника Тьорлес" от Роберт Музил едва ли е произведение, от което лесно може да се направи кино, но Шльондорф се справя отлично, намира своя стил. От тук нататък той минава за специалист по екранизациите. Син на лекар, изгубил майка си при тежка катастрофа, Шльондорф е въодушевен читател. Вечер преди да заспи всякога чете някаква книга, споделя той. Литературата за него е също толкова важна, колкото и киното. Като режисьор прекрасно успява да ги съчетае.

Екранизацията на "Тенекиеният барабан" успява да се хареса даже на автора на романа Гюнтер Грас. Години по-късно Шльондорф екранизира "Хомо Фабер" от Дюренмат, гостува със свои филми в САЩ - филми, в които участват известни холивудски звезди като Дъстин Хофман. Шльондорф се интересува от работата на колегите си, от германското кино като цяло. За това свидетелства и автобиографичната му книга "Светлина, сянка и движение", публикувана през 2008 година.