Как ще гласуват французите на предстоящите президентски избори

“Голямата неизвестност” – така нарича френският вестник “Либерасион” онова, което прави предстоящите избори така интересни: факта, че 18 милиона французи, 42 процента от имащите право на глас, не знаят за кого да гласуват. Според последните допитвания представителят на консервативните сили Саркози ще получи в първия кръг над 29 процента от гласовете; социалистката Роял може да разчита на 22 процента, следвана плътно от центристкия кандидат Байру с 19 процента. Двамата кандидати, които се представят най-добре на първия тур, отиват на балотажа на 6 май. Според анкетите там Саркози ще се наложи срещу Роял с 54 на 46 процента от гласовете.

Но поради рекордно високия брой избиратели, които не знаят кого да предпочетат, тези данни не притежават голяма стойност, така че финалът изглежда съвсем открит. Шансове имат и онези кандидати, които се нареждат зад дуото Саркози – Роял. Франсоа Байру изостава само с няколко пункта от Роял, докато през януари подкрепата за него бе под 10 процента. Жан-Мари льо Пен, водачът на дясноекстремисткия Национален фронт, също спекулира да се възползва от слабоватата левица и да изпревари Роял.

Защо французите са така колебливи? “Програмите на кандидатите се различават твърде малко” – смята политологът Жером Фурке. Освен това много привърженици на Роял се колебаели, защото според някои допитвания на балотажа Байру имал по-добри шансове срещу Саркози, отколкото Роял. Фурке привежда и още една причина: за разлика от 2002, когато кампанията бе доминира от вътрешната сигурност, сега липсва доминираща тема.

Освен това сега на дневен ред е факторът Байру. С идеята си за правителство на центъра, той привлича много избиратели, които, след 25 години с един социалистически или неоголистки президент, жадуват за нови хоризонти. Затова Роял и Саркози започнаха в един момент да се надпреварват в усилията си да се представят за лидери на всички французи. Но с наближаването на изборния ден и двамата се завърнаха към традиционните си позиции: Саркози отново се фокусира върху вътрешната сигурност, докато Роял набира точки сред левицата със солидарността си за стачкуващите работници и острите си нападки срещу “алчните банки”. Но опитите им да превърнат социалното измерение в доминираща тема се провалиха поради липсата на внимание.

За Роял положението е трудно в двояк смисъл: чрез забежките си вдясно тя отблъсква традиционната социалистическа клиентела. Само че с 37 процента, избирателният потенциал на левицата е на най-ниското си равнище от създаването на Петата република през 1958. “Откъде ще дойде тогава динамиката за победа на 6 май?”, пита разтревожено левият вестник “Либерасион”.

На другия край на политическия спектър Льо Пен достига вече 16 процента, което е повече отколкото през 2002. Преди пет години той шокира Франция като получи повече гласове от социалиста Жоспен и на балотажа се изправи срещу титуляра Ширак.