Как ще бъдат разпределени еврофондовете в България?

Никога в своята история България не е била изправяна пред възможността в продължение на 7 години върху нея да се излива “златен дъжд” от над 11 милиарда евро. Макар и виртуални на този етап, еврофондовете за предстоящата членка на ЕС бяха договорени в бюджета на общността на 17 декември миналата година и от началото на 2007-ма би следвало да започнат постепенно да се “сипят” върху напуканата от жажда за пари най-бедна кандидатка за еврочленство.

В очакване на тази финансова “манна небесна” някои политически партии и представители на управляващия елит започнаха да сънуват разюздани сънища и да правят илюзорни планове за “ правилното усвояване” на европейските милиарди, което в контекста на сегашното ниво на корупция и престъпност в държавата може да означава само едно нещо и то се нарича заявка за кражби.

Други, като президентската институция, например, изведнаж се усетиха, че до момента на практика липсва единна идея за целите на усвояването на европейските фондове. В дискусия по темата на най-високо равнище в края на януари стана ясно, че никой в държавата не е наясно дали евро-парите трябва да се насочат към няколко големи града, които да дърпат като локомотиви икономическия растеж за сметка на увеличаваща се разлика с провинцията, или да се разпределят по-равномерно за всички с ясното съзнание, че скоростта на догонване на европейците ще е значително по-бавна.

Трети, внезапно се досетиха за неизменната препоръка на ЕК, присъствуваща във всички мониторингови доклади за решително подобряване капацитета на администрацията, от която в най-голяма степен ще зависи практическия процес по усвояването на европейските средства. Засега в тази област се правят единствено обещания за увеличаване на служителите, които се занимават с еврофондовете в министерствата с 50 на сто и непременното преминаване на тези хора през допълнителна подготовка по регламентите на ЕС, по основните принципи на структурните фондове, по наблюдението и оценката на предлаганите проекти. Министерството на държавната администрация изработи поредната програма “Административен капацитет”, която този месец предстои да бъде представена в Брюксел и за чието изпълнение са предвидени близо 200 милиона евро от обещаните фондове на съюза.

Най-забавни, обаче, се оказват емоциите в управляващата тристранна коалиция, чиито градус бележи непрекъснато покачване.

Още в средата на февруари НДСВ, което продължава да подържа хладни отношения с партията на Ахмед Доган, доста шумно даде да се разбере, че никак не е доволно от перспективата огромна част от евро-парите да бъде насочена към земеделието и екологията, чиито министерства се управляват от ДПС. Аргументите на жълтите са, че ще липсва контрол върху парите и те могат неусетно да се завъртят към “обръча от фирми”, за които открито говори Доган. Бившият премиер Симеон Сакобурготски предложи по този повод разпределението на европарите да бъде възложено на ново министерство с нов министър, но сегашният министър-председател Станишев отсече с апломба на френският крал Луи 14-ти “Този министър съм аз”. Със своята “искрена” подкрепа към ДПС, социалистическият лиден-премиер подсказа колко много ще разчита неговият партиен патрон, държавният глава Първанов на гласовете на партията на Доган за президентските избори тази есен, макар за социалистите да е пределно ясно, че знаменитият “обръч от фирми” на ДПС е реалност с огромен абсорбционен финансов потенциал, който може да се превърне в истинска черна дупка за европарите. И ако БСП и ДПС сега припяват в трогателен двуглас за очакваните фондове, никак не е ясно как ще зазвучи тяхната песен след избора на президент през есента, особено ако той не бъде сегашния държавен глава. Ако се сбъдне и твърде вероятната прогноза НДСВ да напусне управляващата коалиция в навечерието на българското членство в ЕС, тогава латентните на този етап съмнения на социалистите към партията на Доган могат да прерастнат в управленски ужас, подобен на онзи, който предишната коалиция между НДСВ и ДПС преживя през последните години на своето управление.

Изработването на стратегии и планове за развитие на страната до 2013 и 2017 година от експертни екипи със сигурност ще регламентира по някакъв начин изразходването на европейските пари, още повече, че контролът от страна на самата ЕК и другите институции в Брюксел е особено стриктен. Във всички случаи, обаче, държавата следва да се вслушва в гласовете на независими експерти, които препоръчват насочването на еврофондовете чрез инвестиционни проекти там, където те са най-очаквани. Това са инфраструктурата и образованието, които досега са показали на практика, че дават най-добри резултати.

Така, вместо сънища за “златен дъжд” и “манна небесна” няма да е лошо през следващите месеци всички в България да си припомнят и старата народна максима “Господ дава, но в кошара не вкарва”.

Досега нейното спазване не е подвело никого.