Как Хановер се готви за годината, посветена на Вилхелм Буш?

На 15 април се навършват 175 години от рождението на писателя, който е роден в Хановер и е известен най-вече като създател на знаменитите палавници Макс и Мориц. Фолкхард Ап информира.

Илюстрованите истории в стихове за Макс и Мориц са известни в цял свят и в тях става дума за какви ли не беди и лудории, причинени от двамата немирници. В края на 19 и началото на 20 век за да направят още по-привлекателни комиксите, американските издатели дори възлагат поръчки на германския илюстратор Рудолф Диркс с думите: “Направете нещо от рода на Макс и Мориц”. В музея “Вилхелм Буш” в Хановер е представено влиянието на големия писател-хуморист и илюстратор върху жанра на комиксите. Директорът Ханс Йоахим Найер изтъква, че на времето американските издатели се интересуват преди всичко от “екшъна” и злината.

“Това са двете главни теми на комикса. Американските колеги, които се занимават с Буш и неговото влияние върху комикса, използват в американските си текстове немската дума за “злорадост”. Американските илюстратори силно имитират и доразвиват злорадството като белег на хумора при Буш. Друг аспект е раздвижеността на илюстрацията, в това отношение американските илюстратори също имитират и доразвиват Буш.”

Като автор на илюстровани истории Вилхелм Буш остава ненадминат. Виртуозният начин, по който разказва в стихове и картини може да се разглежда и като предчувствие за възможностите на киното.

“Това е интересна теза, тя е изразена още през 1932 г. от Томас Теодор Хайне, големият илюстратор на “Симплицисимус”. Той говори за кинематографични структури при Буш. Доказано е, освен това, че в студиата на Уолт Дисни работят по скици на Вилхелм Буш.”

През тази година в музея “Вилхелм Буш” ще има две изложби, посветени на писателя и илюстратора. Те ще представят не само неговите популярни илюстровани истории, а и влиянието им. На посетителя ще бъде представено многообразието на Буш и неговият модернизъм. Като поет той разсъждава върху човешките слабости – суетата, злобата, нетолерантността. През

1891 г. Буш създава романа “Мечтата на Едуард”, а през 1895 г. разказа “Пеперудата” – произведения, които също могат да се определят като предчувствие за модерната литература. Преиздадените събрани съчинения на Буш позволяват на читателя отново да се потопи в неговия свят. Самият Буш смята себе си главно за неуспял художник. Той следва в Дюселдорф, Антверпен и Мюнхен; възхищава се на холандските художници от 17 век, но не успява да ги достигне. В по-късни години открива своя стил и почерк, рисува пейзажи и фигури; много абстрактни картини, които не са предназначени за продан. И в изобразителното изкуство Буш се доближава до модернизма. Бернд кюстер, директор на областния музей в Олденбург казва:

“През 70-те и 80-те години имаше редица изложби, онасловени: “еди-кой си и модернизма”. Между тях беше и изложбата “Буш и модернизма”, в която Буш беше представен едва ли не като предшественик на експресионизма. Това е пресилено, Буш няма общо с експресионизма. Като художник той е по-скоро непретенциозен, защото всъщност рисувал е за себе си, не е възнамерявал да излага картините и рисунките си. Точно това обаче прави художественото му наследство изключително интересно.”