Как може да бъде спрян Саркози?

Никола Саркози премазва Европа. Саркози навсякъде и Франция на първо място. Останалите европейци са просто смаяни. Най-смаяни от всички обаче са германците. Сигурно е едно: след известно затишие, германско-френските отношения са на прага на нов етап. Темпото и посоката засега задава новият човек в Париж. Но колкото и необичаен да беше дебютът на Саркози, от друга страна той води назад към едно общо взето нормално състояние на двустранните отношения: един почти националистически настроен президент, който мисли по европейски когато му е угодно, и едно умерено германско правителство, което последователно дефинира националния интерес като общоевропейски – това е едно познато вече разделение на труда. Навремето Ширак започна президентския си мандат с един ядрен опит, който предизвика протести в целия свят. В сравнение с това циничният гешефт на Саркози – българските медици срещу оръжие – е направо дреболия.

Стремежът към външнополитически консенсус междувременно е вписан в гените на повечето германци и на техните правителства. Но френският президент мисли по друг начин. Той е държавен глава на една вето- и ядрена сила. Освен това Саркози е първият президент от следвоенното поколение. Неговото политкическо съзнание е вкоренено в настоящето – за разлика от Ширак, Митеран и техния партньор Кол.

Във вътрешнополитическо отношение Саркози е без конкуренция, опозицията е унизена. По този начин той е по-силен и във външнополитическо отношение - повече отколкото е била някога канцлерката Меркел. През изтеклите две години нейната сила в Европа се дължеше преди всичко на слабостта на Ширак и Блеър. А колкото повече наближава изборната 2009 година, толкова повече тя ще долавя и във външната политика ограниченията, които й налага управляващата в Берлин голяма коалиция.

Затова решаващият въпрос не е как да бъде спрян Саркози; засега това е невъзможно; този президент може да се препъне само о собствената си мегаломания. Решаващият въпрос по-скоро е дали ще може да му се налее в главата, че дори под неговото ръководство Франция е твърде слаба, за да играе особена роля на международната арена. Било в Африка или в Близкия Изток: Париж може да упражнява реално влияние само като част от Европа. Каква е ползата от френската идея за мирна мисия в Чад, ако останалите европейци не участват? Как може да бъде осъществено предложението за средиземноморски съюз, ако никой друг не се интересува от това? Саркози се нуждае от партньори – и ще трябва да се научи да се държи малко по-германски.