Как да уеднаквим политическата иофициалната азбука в България?

Роза като слънце стана символ на България. Из новините на в. ”Дневник”

Знакът на страната ни, изработен от художника Емил Вълев и избран за символ от министерството на икономиката, наистина е впечатляващ, излъчва ярка ведрост, внушава топлота и се помни от пръв поглед. Оттук нататък предстои да го изпълним с конкретността на внушенията, които изразява, да го приемем като свой в нелекото си всекидневие, което май значи да се вземем в ръце сега и тук и да си повярваме.

Приветствам идеята от твърде популярното клише за България, страната розите, да поникне едно модерно стилизирано цвете, толкова красиво и предизвикателно, та всеки да иска да го закичи зад ухото или на ревера си. Но засега знакът е едно, а животът ни – друго, и много често те се надвикват помежду си на различни езици, и дори да се чуват, няма как да се разберат, камо ли да представляват недвусмислената единосъщност на минало, настояще и бъдеще. Значи ни предстои поне да уеднаквим политическата и официалната азбуки, да си помогнем сами в пътя един към друг, на гражданите към политиците, избрани от тях, и обратното. За целта не е зле да съставим кратък речник, който да ни подкрепя поне в началото.

Първите думи в него неслучайно са аматьор и апатия и носят горчивия привкус на днешния ни ден. На политическата сцена шетат мнозина откровени непрофесионалисти, предизвикват насмешките и обидчивостта ни, презрението и гнева ни. Роптаем масово и безславно, най-вече на маси или по спирките, разобличаваме лакомо зиналите и вече неприкривани интереси на управляващите ни, хленчим и се оплакваме, и ни е все по-трудно да направим избор – а идват избори, и ни е все по-лесно да потънем в мрачния си непукизъм. Рожба на остроумният ни пуризъм е глаголът ”абрашквам”, който назовава наглите начини, по които властта се подгавря с гражданите. Думите с "б" се оказват чужди – биг брадър, преводът им би могъл да породи много асоциации с народопсихологията, с раболепните държавнически поклони пред великите сили, и преди и сега, и изобщо големият брат все ни смалява, оттам и прозвището ”да, господине”, прикачено на нашите преговарящи в Брюксел. Но понястоящем биг брадър е тълкуванието на тържествуващата масова глупост, с която населението в страната на розите тъпче главите си и тя води за ръка думата воайорство, следваща в нашия речник. Поне шест милиона българи тръпно са втренчени в паниците на съседа и под юргана /на?/ Пена и Вуте, или както там се наричат участниците в играта на Нова телевизия, обзети от яростен копнеж да им видят сеира, резила, мюзеверлъка и всичкото. "Г" ни подсеща за думата гост и за още едно разпадащо се клише – прословутото българско гостоприемство, но тъй като все още е поизостанал и четящ народ, той пък си припомня класическия Вазов разказ ”Сладкодумен гост на държавната трапеза” и по свое усмотрение дава нови имена, все повече и повече, уви, на героя. С "д" започва демокрация и мнозина смятат, че при демокрацията всичко е позволено – да крадеш като за световно, да летиш с лимузината си в насрещното движение, да си всеизвестен престъпник, хванат на калъп и пуснат от съда срещу парична гаранция в размер на 500 лева. Позволено е и да прескочиш някоя и друга буква, по-често от закона и по рядко от азбуката, за да стигнеш до "з" и здравеопазване, дума пораждаща хиляди епични разкази за провала, унижението, корупцията, безхаберието и цинизма на онова момче Богоев, дето твърди, че здравето на хората е подкопано поради липса на култура. Има се предвид култура на храненето и избора на правилното месо. О, бедни, бедни хорица, защо посягате към соевия салам и се тъпчете с толкова хляб, защо боледувате и главоболите чиновниците от здравната каса, защо… Но ние ще се хванем за думата култура и ще я разгледаме в по-широкия й аспект, а не като дръгливо конче, яхано и бито с камшик от бигбрадърстуващото население и съответните му медии. Културата си отива от нас, увяхва като роза, но не онази от логото, рухва полекичка като запустяла църква от ХVІ век, кой и за какво да се помоли, затваря се в себе си като притъмнял музей, този на Яворов или онзи за чуждестранно изкуство, културата ни ни изоставя, инак защо улиците ни приличат на бунища и защо Абрашев й е назначен за министър. Той, начело с патрона си и вкупом с подопечните нему, ще изхвърли простреляната рокля на Лора Каравелова и ще я замени със сватбената такава на Калина, а ние ще изтърпим и това. Както сме стигнали до буквата "к" и се подсещаме колко компромат, колко чудо изтърпяваме. Един генерал е отворил фабрика за нечистотии и всеки ден изстрелва по някой донос, който вони и трови въздуха, и поне да завали сняг, сняг като забрава, да затрупа грозното вън и вътре в нас, да завали сняг като слънце, да озари поне лицата ни, и тези на децата. И тогава – ой, Коледо, мой Коледо, бял Коледо – идват празниците, които също сме си заслужили. Успокоени и преизпълнени с добра енергия, да посрещнем времето, когато знакът и животът ще станат едно.