1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как връзват двата края българските студенти в Австрия?

29 септември 2008

Българските студенти в Австрия работят какво ли не, за да осигурят издръжката си. Да изкараш пари в Австрия като български студент, не е лесно – пише виенският “Курир”, като разказва за съдбата на студента Тодор Овчаров.

https://p.dw.com/p/FPjU
Българите в Австрия имат свое списаниеСнимка: DW / Julia Damjanova

Той учи във Виена от година и половина, като сам финансира следването си. И набързо констатира, че ако иска да работи в Австрия, българският му паспорт не се цени особено, макар страната вече да е членка на Европейския съюз. И се налага да приемаш всякаква работа. Както му казал по телефона шефът на една агенция за набиране на персонал: “Вижте, г-н Овчаров, ще трябва да работите само там, където не могат да ви видят – знаете как са нещата”.

Kofferträger in einem Hotel Ferienjobs Schüler und Studentenjobs Jugendliche
И това е начин за припечелване на пари във ваканциятаСнимка: bilderbox

Сортира моркови, украсява сладкиши, рекламира мюзикъли

Тодор започва работа най-напред в една консервена фабрика. Сортира моркови по 12 часа на ден при минус три градуса заедно със сънародника си Иван, завършил току-що стоматология в София. И понеже със заплатата си на млад лекар не би могъл да си позволи да си купи мечтания сноуборд, и той сортира моркови по време на коледната ваканция. Останалите служителки във фабриката били възрастни жени от Словакия, единственият австриец бил шефът.

Както казва по този повод Тодор: “В университета учим за демокрацията на Запад, но в реалния живот виждам просто едно модерно робство.” Няколко месеца по-късно започва работа в една пекарница. Там се занимава с глазурата на сладкишите. Когато решава да напусне,

Kellner in Freiburg
Не всички български студенти в чужбина са недоволни от условията на трудСнимка: AP

не получава нищо за положения от него нощен труд

А договор, разбира се, няма – нали трябва да е укрит. Откакто е във Виена, Тодор е сменил десетина работни места – бил е и куриер, и разлепвач на плакати, и разносвач на диплянки, чистач на пепелници, гардеробиер, хамалин. Бил е и преоблечен Исус – в рамките на улична рекламна акция за мюзикъла “Jesus Christ Superstar”. Но още на втория ден идват полицаите, които му казват, че има нужда от разрешително от съда, за да се представя за Исус. Акцията е прекратена. И той поема кръста си – кръста на чужденеца, който носи от година и половина и вероятно ще носи винаги. Подобно на Божия син той казва – този, който страда, ще бъде възнаграден на небето.