Как Бил Клинтън иска да направи света по-добър

Бил Клинтън гледа на себе си като на борец за един по-добър свят, няма никакво съмнение. Непосредствено на входа на хамбургсаката КОЛЪР ЛАЙН АРЕНА, най-голямата зала в пристанищния град, са изложени десетки екземпляри от новата му книга “Да даваш” с подзаглавие “как всеки един от нас може да промени света”. На масата се намира и “Неудобната истина” на бившия му вице Ал Гор, но в значително по-малка бройка. Сиреч отношението между екс-президента и вицето му си остава формално същото и по отношение решаването на световните проблеми, дори и 7 години след съвместната им абдикация и междувременно настъпилия подем в кариерата на световния спасител на климата Гор.

Тази вечер, докато по телевизията върви традиционната неделна кримка “Местопрестъплението”, Клинтън не възнамерява непременно да спасява света, нито пък да чете откъс от книгата си, той е звездният гост на политическото мероприятие “Уанс ин а лайфтайм” /в превод от английски “Един-единствен път в живота”/, при което до края така и ще си остане неизвестно, кой на кого ще предлага единствени шавсове в живота. Клинтън е на европейска обиколка, организирана от една датска пъблик рилейшънс фирма. В навечерието на тази обиколка само бе оповестено, че “президентът Уилям Джеферсън Клинтън” щял да говори за глобализацията, защитата на климата и тероризма. Освен това стана известно, че бившият шеф на комисията на ООН по контрола над въоръженията, шведът Ханс Блик, ще се изяви в качеството на подгравяща група или подгряващ оратор.

Перспектива, която привлече малцина. Макар и огромната зала, побираща при спортни съзтезания и поп-концерти 16 хиляди посетители, бе редуцирана с всички налични завеси и черни шалове до минималните възможни размери, най-много 700-те посетители все пак се губеха в останалите незавоалирани редици. Цените на входните билети бяха от 81 до чувствително над 200 евро. Толкова не поискаха преди няколко седмици дори рокаджиите “Ред Хот чили Пепърс”, които все пак имат и няколко актуални хита в класациите.

“Може би ме знаете от телевизията”, започва мъжът с тъмните очила. Да, вярно: Ханс Блик имаше един успешен медиен период на процъфтяване, когато се изявяваше като непоклатим противник на действащия президент Джордж Дабълю Буш, на когото въпреки най-интензивно издирване в Ирак не можа да достави оръжие за масово унищожение като причина за войната. Тъй като противникът на врага е приятел, Бликс сега също се и включил в обиколката на Клинтън и изнася сказки за растящите военни бюджети, изказва за в полза на изграждането на на нови ядрени електроцентрали, но против ядреното оръжие.

Който се е надявал на американско политшоу, остава разочарован и след половинчасовия антракт. Бил Клинтън излиза чисто и просто отляво надясно на сцената, казва първо няколко приказки за хубавия октомврийски ден в Хамбург, който той започнал с малко голф. След което 61-годишният казва, е, поне с лелеяния американски патос в гласа, какво му тежи на сърцето: “Мисля за света, който бих искал да оставя на воите деца и внуци. Тази е за мен рамката, в която отговарям на самия себе си на всички въпроси”.

Три пункта били за него особено важни: предизвикателството на неравнопоставеността по света, проявяваща се все по-ярко и в индустриалните страни, дефицита на стабилност, предизвикан например от промените в климата – и липсата на идентичност. “Много ог хората живеят с дефицит откъм идентичността. Нуждаем се от свят, в който хората да имат чувство за отговорност и за принадлежност. Да имат усещането, че са част от нещо, което е по-голямо от тях самите. Освен това екс-президентът пледира за глобално усилие в политиката за развитие. Било по-скъпо да се изпращат войски на война, отколкото ученици на училище.

Словото на Клинтън, чиито коси постепенно губят последните си тъмни отенъци, не предлага увлекателна реч на публиката в неотоплената зала. Рядко има аплодисменти или смях, въпреки че както показват овациите с изправяне на крака в началото, се се явили мнозина привърженици на Клинтън.

При заключителната възможност да се задават въпроси, Клинтън седи на едно от удобните кожени кресла, все пак казва и нещо лично. На въпроса, кое още го мотивира о.з. държавникът отвръща: “Мисля, че бях доста добър президент”, а иначе набляга върху отговорността пред идните поколения. Сега можел по-добре да се съсредоточава върху редица важни неща. А какво ще прави ако съпругата му Хилари стане президент на САЩ? “Тя би била страхотна президентка за САЩ и също така полезна за света. Ще правя онова, за което тя ме помоли.”

Е поне тук може да се сметне, че става дума за един единствен път в живота!