Какво следва от обогатяването на уран в Иран

Тагесцайтунг изтъква, че декларацията на иранския президент Ахмадинеджад, че неговата страна може да обогатява уран непременно трябва да се приеме за истинна. Няма никакви поводи за предположенията, или дори за надеждите, че Ахмадинеджад блъфира – за разлика от подобните изявления, чути от страна на Северна Корея, че разполагала със собствени ядрени оръжия. Но при това положение за истинни трябва да се приемат и уверенията на президента, че Иран се придържа изцяло към цивилните цели при обогатяването на уран – в съответствие с изискванията на договора за неразпространение на ядрените оръжия. При което САЩ и ЕС трябва категорично да признаят правото на Иран да обогатява уран. Едва тогава ще бъде създадена базата, която ще позволи на директора на МААЕ Ел Барадей да преговаря при посещението си в Иран по текста на споразумения, който най-накрая да доведат до деескалация на конфликта.

Щутгартер Цайтунг посочва, че от една страна Иран е обкръжен от американските войски в Афганистан и в Ирак. От друга страна, обаче, той е в състояние да възпламени гражданска война и в двете споменати държави, и по този начин да дестабилизира целия регион, от чийто нефт са зависими и Америка, и Европа. Европа е изправена пред предизвикателството да се бори за намирането на политическо решение и да подтикне Иран към сдържаност. И тъй като водещи европейски политици като Ширак, Блеър и Берлускони са в края на кариерите си, на плещите на германската правителствена ръководителка се стоварва голяма отговорност.

Франкфуртер Алгемайне отбелязва, че ако изявленията на президента Ахмадинеджад отговарят на истината, то един кошмар се превръща в реалност: Иран разполага с техника, с която биха могли да бъдат произведени и ядрени оръжия. За тези държави, които до момента напразно се надяваха на постигането на дипломатическо решение, както и за компетентните представители в Съвета за сигурност постепенно настъпва часът на истината. Все някога те ще трябва да решат дали да приемат Иран с неговите атомни технологии, или пък намират рисковете, свързани с ядрената програма за неприемливи. Това е една съкрушителна алтернатива, а “евтини” опции няма.

Спорът около иранската ядрена програма става все по-динамичен – пише Манхаймер морген. Като най-вече Техерен е този, който отказва да намали остротата в конфликта. А играта е опасна: Колкото по-силно реве иранското правителство, развивайки интензивно ядрената си програма и предизвиквайки по този начин света, толкова по трудно ще стане за него намирането на компромис. Някой ден Иран може и да се окаже в ситуация, в която трябва да направи завой, но не може, тъй като това ще доведе до твърде голяма загуба на авторитет. Никой не би поел доброволно ролята на мишка, след като преди това се е представял за цар на лъвовете.

Според Нюрнбергер Нахрихтен федералният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер е напълно прав, определяйки последните демонстрации на мускули от страна на Иран като сигнал в грешната посока. От Берлин до Париж, Москва и Пекин се изразява остра загриженост по отношение на проявите на режима в Иран. И би било фатална грешка ядреният конфликт с Техеран да се свежда до провежданата от Вашингтон твърда позиция. В този случай – за разлика от случая с Ирак – цари консенсус сред международната общност. Посягането на аятоласите към атомната бомба трябва непременно да бъде предотвратено.

И накрая – становището на Алгемайне Цайтунг от Майнц: До нищо повече от ясни думи от страна на ООН, както и от страна на Международната агенция по атомна енергия сега не бива да се стига. Заплахите с военна сила в никакъв случай не биха могли да помогнат. Тъй като точно една целенасочена атака срещу иранските ядрени съоръжения би могла да възпламени фитила на огромна експлозия в целия среден и близък Изток. Дори и следващото разбиране да се приема трудно – наистина няма никаква алтернатива за дипломацията. Свитият юмрук трябва да остане в джоба.