Какво означава американският избор за бъдещето на страната?

Джон Кери е умен човек. На него му беше известно, че не бива да преобтяга лъка. Независимо, че разочарованието сред неговите привърженици беше голямо, изоставане от над 100 000 гласа в ключовия щат Охайо не можеше да бъде компенсирано, даже и да се преброи всеки подаден глас по три пъти. Кери не можеше да се впусне в юридически разправии както през 2000-та година, защото и положението този път беше съвсем различно. Преди четири години броят на гласовете, подадени за Буш - и по абсолюти числа - бяха по-малко от тези за Гор. Сега обаче е тъкмо обратното. Буш получи близо 3 милиона гласа повече от Кери.

Решаващият фактор беше извънредно голямата чувствителност на американците по въпросите на сигурността, което на фона на преживяванията от 11 септември, е разбираемо. Буш безмилостно експлоатираше тази тема в предизборната си борба и концепцията му се оказа успешна. Не е за подценяване и мобилизиращия ефект, който оказаха другите морално-консервативните предизборни теми, подбрани от Буш.

Особено в провинцията, Америка е дълбоко религиозна страна, в която браковете между хомосексуалисти, правенето на аборти или намесата в човешката генетика се осъзнават като разрив с християнските ценности и правила за поведение.

От друга страна Джон Кери не успя да мобилизира достатъчно силите на градската, модерната Америка. Липсва му харизматичното излъчване на един Бил Клинтън или Джон Кенеди. В значителни части от предизборната борба сенаторът от Масачузетс си остана блед кандидат.

Какво означава изборният резултат за бъдещето на Америка? С оглед на дълбоката пукнатина, която разцепя американското общество на две, през втория си мандат президентът Буш ще трябва преди всичко да помирява и да балансира. Дали е способен на подобни действия за интеграция - остава да се види. Същото се отнася и до външната политика. Президентът Буш ще демонстрира готовност за сътрудничество с традиционните си западноевропейски партнори, включително и противниците на войната в Ирак, но ще остане твърд и неотстъпчив по същината на проблема. В Париж и Берлин вече знаят, с кого си имат работа. Предвидимостта в този случай може да донесе и някои предимства - най-вече в случай, че трансатлантическото партньорство отново се помрачи покрай заплахата от атомните програми на Иран и Северна Корея.

Америка взе своето решение. Европа и особено Германия не би трябвало дълго да се вайкат около резултата от изборите, а дадат собствения си принос за ново начало на трансатлантическото партньорство. Предоставянето на помощ за възстановяването на Ирак тук е най-малкото, което може да се очаква.