1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво означават американските заплахи за въздушни нападения срещу Иран

9 април 2006

В коментарите си германските медии анализират и ситуацията във Франция

https://p.dw.com/p/AuCd

Нойе Рур/Нойе Райн Цайтунг задава следния въпрос – какво ли би се случило след евентуално въздушно нападение на САЩ над Иран? Навлизане на войски по примера на иракската война? След фиаското в съседната на Иран държава едва ли нещо друго би било по-малко вероятно от това. Буш отправя заплахи и се надява, че те ще накарат Иран да смени позицията в ядрения спор. Но дали това ще му се отдаде – не е ясно. След иракската война американският президент е все по-трудно предвидим.

Аугсбургер Алгемайне отбелязва, че няма причини за съмнения в медийните съобщения, съгласно които американското правителство е започнало да набелязва цели в Иран за осъществяването на въздушни нападения. Военната опция никога не е била чисто реторично средство, а винаги една съвсем сериозно обмисляна заплаха в спора със стремящия се към изготвянето на ядрени оръжия Иран. Но това не означава, че решението за такъв вид нападения е взето. Военният сблъсък с Иран ще е последният ход на американското правителство – след изчерпването на всички политически и дипломатически средства.

Абендцайтунг е на мнението, че това колко малко поуки са си извадили шефовете на планирането в Белия дом буди страхове и стъписва. И би могло да бъде фатално непродуктивно – като се имат предвид разпространените съобщения за сериозни намерения на правителството на Буш за въздушни нападения срещу Иран. И няма нужда да бъдеш налудничав фундаменталист, за да достигнеш до извода, че правителство, което е заплашено с атомни оръжия от последната световна суперсила, вече наистина ще се впусне максимално бързо да се сдобие със свои собствени.

Продължавам с коментарите в германската преса, посветени на ситуацията във Франция – където днес президентът предстои да представи нов вариант на закона за изменение в трудовото законодателство, предизвикал толкова масови протести напоследък. Според Ландсхутер Цайтунг с каквото и предложение да излезе държавният глава, факт е, че в разправиите с протестиращите студенти и синдикати премиерът дьо Вилпен /основен поддръжник на промяната/ заложи на погрешния кон. Студентите и синдикатите проявиха по-голяма воля да се наложат. Докато дьо Вилпен губеше все повече самообладание, през което време неговият основен опонент в правителството – вътрешният министър Саркози последователно градеше собствената си кариера, която би трябвало да го изведе до най-високия държавен пост.

Триришер Фолксфройнд отбелязва, че в началото е било най-доброто намерение на френското правителство – чрез частична отмяна на защитата при уволнение на младите хора да се дадат по-големи шансове за намирането на работа. Стигна се се, обаче, до хаос, анархия и публични декларации на правителствения шеф Доминик дьо Вилпен и вътрешния министър Никола Саркози. На които този закон е точно толкова безразличен, колкото и броженията на младежите без шансове, тъй като и за двамата основен е въпросът за собствената им власт. И сега те арогантно и студено пробват всичко, за да си осигурят първокласна изходна база в битката за най-високия държавен пост.

И накрая – становището на Брауншвайгер Цайтунг по същата тема: Френският президент Ширак се надява с една дума да сложи край на правителствената криза в Париж. Но за това отдавна е твърде късно. В страната цари хаос, гняв и агресия. Самото правителство е изпълнено с недоверие, интриги и полуистини. Конфликтът между министър-председателя дьо Вилпен и вътрешния министър Саркози мече се е превърнал в открита борба. И двамата се стремят към президентския пост, и за двамата съдържанието отдавна няма значение. Ширак ще представи компромис, който преследва една единствена цел: никой да не изглежда губещ. А така никое правителство няма бъдеще.