Какво е положението в южен Судан?
4 август 2004......
Това са шумовете в бежански лагер по време на раздаването на храна. Докато Абакар Атум стои на опашка за да получи месечния си рацион той си спомня как е бил прогонен от селото си в Северен Дарфур:
”Те пристигнаха с Антонов, с хеликоптери, с бойни самолети. Те ни бомбардираха, а джанджавид разграбиха селото ни и след това го запалиха, докато войниците стреляха по нас с автомати.”
Абакар Атум разказва това, което суданското правителство не иска да чуе, а именно, че то не само е въоръжило джанджавийд – конните арабски милиции, но и участва във войната на тяхна страна. Правозащитната организация Хюмън Райтс Уоч междувременно е получила документи, които го доказват. Според тях правителството вербува членове на милицийте и освен това нарежда на полицията и на своите представители да игнорират грабежите извършвани от джанджавийд.
............................
На няколко стотин километра в крайния юг на Судан хората вече са преживели това, което в момента става в Дарфур. Една жена си спомня:
”Над нас прелитаха самолети Антонов. Малко по-късно избухна първата бомба, точно тук в средата на пазара. Навсякъде се разлетяха шрапнели. Имаше много убити.”
Също и доктор Грибани разказва за война. Над 20 години бунтовниците от Еспела, южносуданската освободителна армия са се сражавали срещу правителствената армия и нейните милиционери:
”Ние сме имали всички възможни огнестрелни рани, но най-лошото са раняванията от Антонов. Суданското правителство хвърляше над селата ни касетъчни бомби, върху цивилните.”
След това доктор Грибани показва бункера за противовъздушна защита. Това е просто дупка в земята, до болницата. Също и тук са паднали бомби, обяснява лекарят.
”За правителството, по собствените му думи, тази болница е законна военна цел. ”
В нубийските планини в централен Судан сапьори прочистват земята от взривните материали останали след войната. Примирието се наблюдава от международни сили.
..........................
Самолетите , които сега прелитат повече не хвърлят бомби, а донасят храни. В течение на десет години суданското правителство забраняваше всякаква хуманитарна помощ в региона, разказва Исмаел Хабиб Джалаб, който по-рано се е сражавал на страната на бунтовниците. Правителството прилага политиката на изгорената земя. Исмаел във всеки случай не е постигнал това за което се е сражавал. Нубийските планини отново са управлявани от едно правителство, което не изпълнява дадените си обещания. Затова мнозина са скептични, че правителството ще спази обещанието си в срок от един месец да разоръжи милицийте в Дарфур.