Какво е Коледа за близките на войници, намиращи се в кризисни региони?

Няколко жени и деца прекосяват входа на казармата в Ланщайн. Целта на посещението им там е коледно празненство, организирано за близките на войници, намиращи се в кризисни региони.

“Това тържество има за цел да поддържаме контакт с близките на нашите войници. Това е много важно най-вече за децата. Разтоварване от ежедневието, ежедневие без баща”, казва Ханс-Георг Глааб, организатор на инициативите за семействата на войници, намиращи се в чужбина. Германският Бундесвер разполага с 31 подобни инциативи.

Тържеството е в разгара си. Децата играят, майките разговарят, разказват за мъжете си, за ежедневието без тях. Преди броени часове повечето от тях са били в радиото на Бундесвера, за да изпратят коледни поздрави за съпрузите си. Това премахва някакси дистанцията, казва тази жена.

“Всеки ден изпитваме страх, не само на Коледа. Дано мъжът ми се върне скоро. Замина преди четири седмици. Ужасно е. Ако съпругът ми не ми беше казал да празнувам коледа заради сина ни, нямаше и да празнувам.”

Имената на жените се пазят в тайна, в противен случай това би могло да застраши сигурността на семействата им или дори на мъжете им, намиращи се някъде в Афганистан, Конго или Косово. По Коледа е най-трудно да обясниш на децата, защо татко не се връща, разказват майките. За някои от тях тази ситуация е вече ежедневие. Свикнали с факта, че съпругът няма да се прибере вечер след работа в къщи, те поддържат редовна връзка чрез телефонни разговори или посредством интернет.

“Странно е, но свикнахме. Мъжът ми изпраща имейл, че има възможност да говори по телефона. Аз му се обаждам веднага и така поддържаме редовен контакт. Щастлива съм, че мъжът ми има сред колегите си и приятели, с които ще празнува Коледа.”

Повече от 7 000 войници на Бундесвера се намират в чужбина. Въпреки малкото смъртни случаи, опасността е осезаема навсякъде и всеки ден. Усилията на Бундесвера да изтъкне важността на мисиите си в кризисни региони не отстраняват страха на семействата на войниците, които искат само едно – да прегърнат отново близките си. Най-много страдат децата.

“Синът ми пита всеки ден: къде е татко, кога ще се върне. Той е едва на четири години. Такава мъка не пожелавам дори на враговете си”, казва тази майка. За нея, а и за много други е странно да празнуват Коледа на богата трапеза в пищно украсени, уютни помещения, знаейки, че любимият им се намира в кризисен регион.