Какво да очакваме от втория мандат на президента Първанов?

За да си отговорим на този въпрос, не е достатъчно само да видим, какво се случи през първия мандат. Защото през втория мандат на Първанов България живее в други времена, които натоварват с много неизвестни втората и последна серия от поредицата “Първанов -президент”.

Именно с това е свързана и първата съществена разлика - че Първанов повече няма да се бори за преизбиране, защото българската конституция не разрешава трети билет за “Дондуков 2”. Какво следва от това, беше загатнато от самия Първанов още в нощта след изборите. Тогава той заяви, че след изборната му победа той вече не се нуждаел от партии и рейтинг. С други думи - във втория си мандат Първанов встъпва необременен да мисли непременно и за рейтинга си. Не казвам, че той няма да се грижи за личния си образ в обществото, но това е един баласт по-малко за него.

От това следва още нещо - че Първанов ще може вече да си позволява и някои компромиси. Ако именно заради добрия си образ в обществото той трябваше от време на време да хока управляващите, сега са позволени някои отстъпки. Това може да се изрази напр. в смекчаване на критичния му тон към управляващите, особено ако не е вярно, че партиите вече не го интересували. Защото какъв друг, ако не обратен курс към “Позитано” ще поеме след още 5 години бившият лидер на столетницата? Трудно е да приемем, че Първанов ще се оттегли въобще от политиката, напр. за да се отдаде на научна дейност. Особено ако излезе със засилени позиции от двата си президентски мандата той ще бъде много полезен на своята партия тъкмо в момент, когато на нея ще са и необходими такива хора. Какво имам предвид – опитът на другите страни показва, че партията, “вкарала” страната в ЕС, обикновено губи следващите парламентарни избори. Някои наблюдатели дори вече предричат на БСП излизане в опозиция след края на сегашния управленски цикъл за около 10 години.

Първанов се самоопредели като “социален президент”. Затова можем да начертаем и темите, на които той наблегне през втория си мандат. Сред тях със сигурност ще бъдат корупцията, престъпността, бедността.

Друга разлика се състои в това, че България през втория мандат на Първанов вече е членка на ЕС. След отминаването на сакралната дата 1 януари много българи ще отрезнеят и разберат, че членството не им решава проблемите. Дори обратното – ежедневието на мнозина може дори да стане по-трудно. В политическия смисъл ефекта от това отрезвяване ще се прояви вероятно още на местните избори тази есен. Превръщането на евро-оптимизма в евро-песимизъм ще удари тежко политическата класа, и най-вече управляващата, към която е причисляван и президентът Първанов, без да е част от изпълнителната власт. Защото хората мислят в доста опростени рамки - онези там горе, и ние тук долу.

На този фон не е изключено Георги Първанов да се опита да трупа популярност на гърба на управляващите, дори с риска да си развали отношенията със Станишев. Първанов и досега го е критикувал по бащински, на което премиерът винаги е реагирал нервно. Ако утре Бойко Борисов тръгне да клати коалицията, Първанов едва ли ще се втурне да я спасява, нищо че е нейн баща. По-скоро не е изключено Първанов да спретне един римейк на прословутите “Боянски ливади”, които могат да му затворят вратата за връщане на “Позитано” при това ръководство. Но както казахме, там се очакват тежки времена, които налагат и нови ръководители.

Едно е ясно – че през втория мандат на президента Първанов в България се задава политическа буря. Елитът ще води своята битка за оцеляване, а като опитен политик Първанов ще следи внимателно отстрани и ще преценява, в кой момент е най-удобно да хвърля мрежата си в мътните политически води.