Каква политика може да се очаква от голяма коалиция в Берлин?

“Творческо разрушение” – автор на това обозначение е Йозеф Шумпетер, австрийски икономист. С него той описва един икономически процес, при който се създава него ново, по-значително, защото нещо известно се срива. Йозеф Шумпетер залага на творческите сили на всеки индивид и особено на предприемачите. Германците преживяват такъв процес сега в политиката. Рухват стените, които разделяха лагера на социалдемократите и зелените от една и лагера на християндемократите и свободните демократи от друга страна. За пръв път от края на социално-либералната коалиция преди 23 години сега ще има правителство, което не отговаря на традиционните коалиционни представи. И тъкмо тук се крият шансове.

Една такава необичайна коалиция би могла – дори независимо от състава й – да спомогне да затихнат стандартните дебати, които вече дълго парализират Германия и които оставят – впрочем погрешното – впечатление, че цари застой. Един трипартиен съюз би бил особено интересен и полезен, но също и една голяма коалиция би могла да доведе до по-големи промени отколкото мнозина могат да си представят сега. Та един голям съюз между социалдекратическата партия и християндемократическия и християнсоциалния съюз би само институционализирал онази създадена от двата блока структура на властта, която от пет години вече е налице в Бундестага и Бундесрата. Процесите за политически решения биха напуснали тъмната стаичка на посредническата комосия и биха се прехвърлили в кабинета и парламента. Независимо от въпроса

кой ще влезе в канцлерството, може да се изгради съюз, почиващ на много общи виждания и подкрепян от широко мнозинство, съюз, който да продължи онази политика на реформи, която чуждестранни вестници като английският “Икономист” оцениха високо.

Така няма да е много трудно да се съживят плановете за среща на двете големи партии за откриване на нови работни места и да се приемат нови изгодни, валидни за за всички предприятия данъчни закони. Освен това социалдемократите и християндемократите биха могли бързо да се спораузмеят да опростят данъка-доход, без да намалят социалните придобивки. Партиите, които ще образуват коалиция, трябва да са в състояние да поепат поне донякъде решителен курс на икономии. Иначе ги очакват глоби от Европейската комисия на стойност милиарди евро.

Християндемократическият съюз и социалдемократическата партия вече бяха по принцип единодушни по реформата на федералното устройство на Германия. Те биха могли не само да изяснят все още откритите въпроси в образователната политика, а и най-после да уредят сложните отношения между федерацията и провинциите. Голям напредък би било, ако те успеят да ликвидират това наследство от голямата коалиция от 1966 до 1969 година. В сектора на политиката на трудовия пазар, те биха могли да се споразумеят да ограничат още повече защитата от уволнение и да реформират Агенцията за трудова заетост, без да отменят правото на работодатели и работници сами да уговорят тарифните договори. Най-добрите шансове за отказ от радикални концепции предлага политиката по здравеопазването. Нито предложенията на християндемократите нито представите на социалдемократите могат да разрешат проблемите. Необходимо е да се засили конкуренцията

/така например между аптеките/ и да се отмени монопола на съюзите на здравните каси.

Това би представлявало едно начало, което би могло да бъде последвано от много други мерки, защото –

в най-добрия случай - най-умните представители на двете страни биха били готови за прагматична, а не утопична политика. Бихме могли да си представип Ото Шили като вътрешен или външен министър, Волфганг Клемент като министър на икономикака и Фридрих Мерц като финансов министър. Едмунд Щойбер би могъл да поеме един мега-ресор – транспорт, строителство, енергетика и телекомуникации - и Хорст Зеехофер като социален министър да поведе борба срещу медицинско-фармацевтичния картел.

Не е казано, че трябва да стане, но може да стане така. Тогава може би английският вестник “Икономист” ще пише не само за “изненадващата икономика на Германия”, а и за немалко изненади в политиката.