Кавказките петролопроводи

�астоящем е запланувано и построяването на допълнителен газопровод, който ще направи Грузия независима от руски енергийни доставки.

Зелени планински вериги и кристалночисти реки и поточета преминават през плодородната земя между Черно и Каспийско море. Това, което от птичи поглед изглежда като кътче райска земя, е при внимателен поглед централното място на борбата за все повече поскъпващите енергийни ресурси. Два нови петролопровода преминават като две финни линии под земната повърхност на южен Кавказ, регион, който след размириците на постсъветската ера се опитва да проправи пътя си към световната политика и европейските пазари. Най-скъпият и най-дългият петролопровод в света, транспортиращ петрол от каспийския Баку към турското средиземноморско пристанище Джейлан, бе пуснат в оборот през месец май тази година. Покачващият се интерес на Запада към южен Кавказ в ролята му на транспортен коридор за ценните енергийни ресурси от каспийския регион ще даде нови импулси на икономическото развитие в страните от региона. Втората линия, южнокавказкият газопровод, ще откъсне най-южните части на бившата съветска империя от зависимостта им от Москва. Руското правителство се възползваше в миналото от монопола си върху газоснабдяването като властови инструмент. Политически разногласия се потушаваха най-често чрез краткосрочно прекратяване на снабдяването с енергийни ресурси. По настоящем обаче правителствата в Баку и Тбилиси работят усилено върху изграждането на независима от Москва система на газоснабдяване. През месец февруари грузинският президент Михаил Саакашвили подчерта, че правителството му никога не би предпиело стъпки, които биха направили страната зависима от монополистки апарат. Руската фирма Газпром, по чийто адрес бе отправено това изречение, е до ден днешен единственият източник на енергийни ресурси за региона. Газпром ще загуби обаче влиянието си в момента, в който новият газопровод започне да прекарва азърбейджански газ към Грузия и от там към западните държави. Вместно транзитни такси Грузия ще получава газ на толкова ниски цени и в такива големи количества, че растящата по настоящем икономика ще се възползва от това години наред, казва Таймураш Гогиташвили, инжинер и съветник на грузинското правителство.

“Ние помолихме да ни се заплаща не в пари, а в ресурси. Ние сме нетни вносители и се нуждаем не от пари, с които да заплащаме скъпите руски ресурси, а от газ. Доволни сме от оформлението на договора. Подсигурено ни е безплатното снабдяване с пет процента от транзитния газ.”

Нормалният капацитет на новия газопровод възлиза на годишно 20 билиона кубикметр. Уговорените пет процента от транзитните ресурси са в състояние да покрият разходите на цяла Грузия.

Особен интерес към каспийските ресурси проявяват не само новите страни членки на Европейския Съюз, но и Германия. Две трети от изразходвания в Германия газ е внос от Русия. Тъй като обаче капацитетите на руските газопроводи не успяват да задоволят потреблението в Германия, търсенето на нови източници на ценния енергиен ресурс става все по-усилено. Една от дискутираните възможности е внос на газ от Кавказкия регион. Каспийските ресурси са изключително важни не само заради задоволяването на енергийния глад на западноевропейците, но и заради постигането на независимостта на южнокавказкия регион чрез равнопоставен достъп до международните пазари. Това би улеснило интеграцията на малките кавказки държави в европейската икономическа система и би допринесло за задълбочаване на икономическо-политическите отношения между Европа и Азия.