Италия води непоследователна политика по отношение на бежанците

Италианският средиземноморски остров Лампедуза е тяхна предпочитана цел . Пак там тези дни стана поредната трагедия, в която се преобърна един плавателен съд, претоварен от бежанци. Понеже лагерите за бежанци на острова са препълнени, Италия демонстрира твърдост. Възмущението от действията на италианското правителство се тушира малко, когато човек се замисли за алтернативите. На малкия южноиталиански остров, на който има приемателен лагер за бежанци с капацитет за не повече от 200 души, не могат да бъдат приютени хиляди. А да се процедира според досегашната практика - като бежанците се интернират към по-големите острови или към континенталната част на страната за известно време и после все пак се връщат обратно - едва ли има кой знае какъв смисъл.

Италия би могла да приеме известна част от тези хора - онези, от които се нуждае италианската икономика. Само че, действащият закон за имиграцията, приет от правителството на Силвио Берлускони предвижда кандидатите да имат подсигурено работно място в Италия и едва тогава да тръгват на път. Италия не разполага с прогресивен закон за даване на политическо убежище - такъв, каквито има в редица европейски страни. Висшият комисарият на ООН за бежанците от години вече настоява за запълването на тази законодателна празнота. Апелът беше подновен впрочем за последен път по повод бежанската криза с кораба на Кап Анамур. Италианският министър на вътрешните работи тогава заяви, че ставало дума за опасен прецедент - което си беше негласно предупреждение да не се допуска акостирането на кораба с неговите 37 пасажери в Италия, за да не се стимулира подражание сред други бежанци от Африка.

За засилването на опитите да се достига Италия - в момента има и сезонни причини. Поради предстоящото влошаване на метереологичните условия през есента и зимата, много от африканските бежанци смятат , че е дошла последната им възможност да прекосят морето. В Италия добре знаят за тази сезонна особеност и за това, че разпределен в рамките на една година броят на нелегално добралите се до италианските брегове бежанци не само,че не се увеличава, а напротив , намалява. Въпреки това, в Рим момента се говори за извънредна ситуация и за нуждата от твърди действия. Като се погледне, че годишно в Италия пристигат не повече от 10 000 нелегални бежанци , а италианското население все пак е близо 60 милиона, се вижда, че става дума за чиста реторика.

Италианското правителство няма ясна позиция по въпросите на имиграционната политика. Едни казват, че не е възможно да се допускат всички, които не се чувстват добре в родните си страни, други пък мъдруват, дали да не се разработи имиграционно законодателство, в което да залегнат и някои икономически критерии. Министърът на вътрешните работи Джузепе Пизано например е горещ привърженик на идеята за създаване на предварителни бежански лагери в Северна Африка, докато външният министър Франко Фратини я окачествява като незадоволителна. Фратини има право като казва, че е нужно да се стимулира икономиката на държавите, от които пристигат нелегалните имигранти. Но и по този въпрос поведението на италианското правителство е противоречиво: В проектобюджета за 2005 година например не може да се види нито една позиция, която да е свързана с ефективна помощ за развитие. Този проблем , впрочем се отнася не само до италианския бюджет.