1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Историческите напрежения около Македония отново са на дневен ред

8 март 2008

Балканският наблюдател на Фракнфуртер Алгемайне Цайтунг Михаел Мартенс размишлява за напреженията между Македония и Гърция относно името на македонската държава.

https://p.dw.com/p/DKfs
Планинска верига на границата между Гърция и МакедонияСнимка: picture-alliance/ dpa

Не е нужно да се връщате в каменната ера ако искате да разберете странните конфликти на Балканите, но все пак тябва да отделите малко време на Александър Македонски. Причина за настоящия конфликт е името на Македония и дали тя има право да се нарича така. Гърците са недоволни от желанието на малката балканска държава да носи това име, защото така се нарича цяла една провинция в Гърция. Именно под натиска на гърците, Македония бе наречена Бивша Югославска Република Македония и така фигурира в различни международни организаии.

Конфликтът е стар - най-малкото от разпадането на Югославия през 1991-ва година, но някои македонски дипломати виждат началото му още преди повече от 2000 години. Според бившия министър на северна Гърция Николаос Мартис,

македонците си присвояват името Македония,

което е собственост единствено и само на Гърция. През Античността Гърция е дала големи постижения в областта на науката, философията и културата, благодарение на своята област Македония, чийто жители служили като последна преграда за настъпващите от север варвари. А тези жители са били гърци, не македонци.

Съвременните македонци нямали нищо общо с Алексанър Велики.

Ако бъде позволено на "тази държава" да носи името Македония, то това би било обида и оскърбление за "истинските македонци" като бившия министър, които са гърци и биха се почувствали разколебани в своята идентичност.

По подобен начин се изказват и наследниците на Николаос Мартис. Настоящите гръцки политици дори заплашват да наложат вето над Македония, чиято покана за членство в НАТО е одобрена от всички останали държави-членки. А това, че

от Атина наложиха търговско ембарго над Македония

Mazedonien Flagge
Знамето на Македония

в началото на 90-те години, което за малко не срина икономиката на новата балканска държава, бива удобно премълчавано вече години наред. Под натиска на гърците Македония промени националния си флаг, за да не бъде обвинена в иредентизъм. През 1995 година Гърция подписа в Ню Йорк декларация, че няма да създава пречки на Македония под името Бивша Югославска Република Македония, но това обещание изглежда вече не съществува за гърците. Македония първо да смени изцяло името си, иначе е заплашена от вето, казва сега Атина.

Един от разпространените аргументи, е, че

населението на БЮРМ не притежават "истинска" македонска идентичност,

тъй като тя била наложена изкуствено от Тито по време на Югославия. Това е поне наполовина истина. Славяноезичните македонци, които през вековете са били подложени на всякакви влияния като гръцко, българско, византийско, османско, развиват много късно национално самосъзнание. И след края на Втората Световна Война тъкмо

Тито е човекът, който "създава" македонската идентичност

в населението на днешната БЮРМ, учредявайки Македонска Академия на Науките, официализирайки македонски език, а през 60-те години на 20-ти век дори македонска православна църква.

Според историка Щефан Трьобст, автор на книгата "Македонския век", не е толкова важно дали македонците знаят кои са или не. Много по-важно е, че те са наясно какви не искат да бъдат, а именно - българи, сърби и в най-малка степен гърци или албанци. Така Трьобст улавя много точно един аспект, който изцяло се пропуска в Гърция: наистина

част от гръцката аргументация е исторически коректна,

съвременната македонска "идентичност" е продукт на Тито, но трябва да се отчете и фактът, че този продукт беше успешен, че съвременните македонци се чувстават именно македонци, с национално самосъзнание и дори самочувствие. Не би могло да бъде и иначе. Или може би би трябвало да се наричат БЮРМанци?

За разлика от Гърция,

в България следват един много по-реалистичен курс

на поведение спрямо Македония. Въпреки че отрича наличието на македонско малцинство на собствената си територия, именно България бе първата държава, която призна независимостта й в началото на 90-те. Българският президент Желев каза тогава по този повод, че националността е въпрос на лично решение: "Ние уважаваме правото на хората в Република Македония да се наричат както те решат и никога не бихме си позволили да се месим във взимането на това тяхно решение."