Истината е първата жертва на войните

Като начало става дума за недоразумение – пише авторът Ян ван Акен. Италианската телевизионна компания РАИ обвини през миналата седмица САЩ, че са използвали химически оръжия в Ирак и документира това със снимки на фосфорни бомби, използвани през април 2004 при щурма срещу Фалуджа. Запалителните бомби обаче не попадат под световната възбрана за използване на химически оръжия. Забранени са само онези химикали, които са толкова отровни, че могат да нараняват, обезобразяват или убиват хора. Всички други субстанции, които разгръщат убийственото си въздействие по друг начин – чрез пожар, стрелба или експлозия, не са считани за химически оръжия. Следователно упрекът, че американското правителство сега се възползва от тъкмо онези забранени оръжия, които преди бяха използвани като претекст за войната в Ирак, е напълно безпочвен. Няма и друго международно споразумение, което би забранило на американците да обстрелват противниковите бойци със запалителни снаряди. Инетресен е обаче въпросът, защо независимо от тази правна яснота по въпроса, Пентагонът трескаво започна да разпространява опровержения и настоятелно повтаряше, че белият фосфор в Ирак е бил използван изключително само за осветяване по време на нощни сражения. Едва когато се разбра, че даже американски войници и подлежащи на цензура “ журналисти, внедрени в армията” отдавна са разказали във всички подробности, как фосфорните муниции са били използвани срещу хора, същото беше признато и от официално място. Съобщенията се припокриват и показват, колко големи са ежедневните жестокости и загрубяване на нравите по време на войни. Когато противниковите бойци не могат просто да бъдат застреляни или бомбардирани, защото са укрити в къщи или пещери, те биват обстрелвани с бял фосфор, който се самозапалва във въздуха и разяжда човешката плът, стигайки до костите. Онези, които успеят да побягнат и напуснат укритията си, биват застрелвани. Тази комбинация от запалителни бомби и обстрел – в американската армия лапидарно наричат “ Шейк-н бейк” – по подобие на една популярна американска марка готово ястие.

В този случай пред очите ни се появяват гледки от времена, които сме свикнали да считаме за отминали: деца, които се опитват да избягат от нападението с напалм и горят като движещи се факли, виетнамски войници, които с помощта на сълзотворен газ са изкарвани от укритията си в пещери и после – застрелвани.

Все още дискусията за паралелите между виетнамската и иракската война е ограничена в рамките на един академичен кръжец в САЩ, състоящ се от отявлени противници на войната. Но гледките на горящи цели в Ирак биха могли да емоционализират дебата, да съживят виетнамския призрак и така съвсем да пометат и без друго намаляващата поддръжка на американците за войната в Ирак. Във войната за умовете, провалът на Вашингтонските опровержения, междувременно доказва едно старо правило- а именно, че истината винаги е първата жертва на войната.