Ислямистките терористи и германското правосъдие

Какъв опит са придобили служителите на германското правосъдие в местата за ивтърпяване на наказанията с ислямистите?

В крилото с повишена сигурност на затвора в Кьолн-Осендорф се влиза през специална врата-шлюз. Цялото крило е под видео-наблюдение. Тук в този корпус с усилена охрана лежат трима затворници, които са особено опасни, защото са упражнили насилие срещу други затворници или служители, защото са членове на банди, причислявани към организираната престъпност или към ислямистко-терористични групировки. Началник на този сектор е Мануела Хелер.

Какъв е опитът й със затворниците от ислямистко-терористичните групировки?

"Затворниците от тази сфера са всъщност сред най-приятните затворници. Като правило са много, много чисти, често са много спартански обзаведени, поддържат много тесни контакти със семействата си, много дружелюбни са към служителите, много са учтиви и като цяло много не бият на очи".

Коренно различни са изводите на главния съд на провинцията в Щутгарт. По време на процеса срещу членовете на терористичната групировка Ансар ал-Ислям, планирала атентат срещу иракския премиер Алауи, обвиняемият Рафик Игрек непрекъснато обиждаше председателката на съда и представителката на федералната прокуратура. По време на делото нападна съдебни полицаи и ги нарани. Над 100 дни арест бяха наказанието за Рафик игрек само по време на процеса. През цялото време той изобщо не прикрива презрението си към демократичната правова държава. В Кьолн, както и в други места за изтърпяване на наказанието,

затворниците могат да ползват услугите на ходжа

информира Франк Полен, инспектор по сигурността към мястото за изтърпяване на наказание Кьолн.

"Първоначално тази възможност се използва много, но също така сме ставали свидетели, че мнозина не им се харесва ходжата да ги поучава, какво са съгрешили и тогава често интересът отшумява."

23-ма членове на ислямистки терористични групировки лежат понастоящем в германски затвори, петима от тях в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Целта на наказанието "лишаване от свобода" е ресоциализацията на осъдените, а част от тази ресоциализация е покаянието. Демонстрират ли тези извършители покаяние. Мануела Хелер:

"Изобщо никак, не."

Когато започнат да изтърпяват наказанието, те се подчиняват на всекидневието в заведението, докладват служителите. Ала смятат ли тези затворници, че са извършили нещо нередно?

"Мисля, че това е типично за тази група затворници, защото от тяхна гледна точка не е нещо наказауемо това, което те са извършили, за тях това е идеология, за тях това е убеждение, следователно те не смятат, че е наказуемо".

Те са били обвинени и осъдени не само заради членството в терористична групировка, а и за други наказуеми деяния като подправяне на документи или измама.

Размишляват ли те за извършеното?

"Това е много често относително, защото тези обвинения не са по един единствен пункт, а твърде често са свързани с други наказуеми деяния като подправяне на документи и застрахователни измами. Те дават показания по тези извършителства, но по същинското деяние, по което са обвинени, отказват да дават показания и изобщо не говорят за тях".

Тези затворници живеят наистина без да бият на очи в местата за изтърпяване на наказанието, но не проявяват никакво разбиране или готовност да си интегрират отново в обществото.