Ислямистката сметка без кръчмаря

Сомалийските ислямисти бяха прогонени още по-бързо, отколкото през лятото на миналата година завладяха голяма част от централна и южна Сомалия. По-малко от седмица бе необходима на войските на преходното правителство и етиопските им помагачи, за да разрушат изцяло аурата на непобедимост, на която се радваха през последните месеци партизаните от т.н. Съюз на ислямските съдилища. Онова, което последните обявиха първоначално за “стратегическо отстъпление”, се оказа пълен провал на всички фронтове.

Поражението на ислямистите се дължи на низ от погрешни сметки. Постигнатата през юли бърза победа над групировките, които дори американските пари не бяха в състояние да сплотят в единен и боеспособен антиислямски съюз, подведе ислямистите да надценят своето политическо влияние и военната си сила. Вярно е, че те пресякоха бандитизма на местните барони на войната и въведоха минимум от елементарна правова сигурност. Само че оттук не се породи широка подкрепа за пуристкия, близък до талибанския вариант на исляма, който практикуват някои от ислямските съдилища. Ислямистите нямаха основание да очакват и мандат за завземането на властта в цяла Сомалия и за обединяването на всички сомалийци под своето знаме. Със своята алчност за власт и идеологическото си изсилване те много скоро пропиляха симпатиите, на които се радваха първоначално сред населението.

Те обаче прекалиха съвсем, когато тръгнаха към етиопската граница и поискаха от Адис Абеба в ултимативна форма да преустанови подкрепата си за временното сомалийско правителство, установило се в град Байдоа. Съюзът на ислямските съдилища явно не очакваше, че етиопците ще мобилизират такава бойна мощ, за да не допуснат идването на власт на един враждебен режим в съседна Сомалия. Ислямистките партизани нямаха с какво да противодействат на етиопските хеликоптери, самолети и танкове.

Ако имаха подкрепата на населението, ислямистите сигурно щяха да се успеят да се наложат срещу нахлулия враг. Затова твърдението им, че се прегупирали на юг, за да подемат оттам борбата срещу “етиопските окупатори”, звучи като празна заплаха.

Навлизайки в Сомалия, етиопците знаеха, че могат да разчитат на мълчаливата подкрепа на американците. Последните обвиняват сомалийските ислямисти, че са се сдушили с Ал Кайда, и че укриват един издирван екстремист. Сомалия на ислямистите се водеше за изходна база и място за отдих на терористите от Ал Кайда. Затова не е чудно, че внесената в Съвета за сигурност проекторезолюция за незабавно изтегляне на етиопските войски от Сомалия срещна сплотената съпротива на западните сили.

Може да се очаква, че Етиопия ще съумее да се възползва много добре от новопотвърдения си статут на антиислямистки вал. Като възнаграждение за сомалийската си операция Абид Абеба може да разчита на западна подкрепа за искането си оспорваната гранична линия с Еритреия да бъде коригирана в нейна полза. Освен това занапред режимът на премиера Мелес ще допуска още по-малко от сега да му се дава акъл как да се отнася към опозицията в своята страна.