Исландия - оптимизъм на дъното

Късогледството на политици и банкери разбуни духовете сред иначе спокойните исландци. След седмици на протести правителството, довело до кризата, се оттегли и през май ще има нови избори. Дотогава разгорещилите се исландци са решили да върнат живота си към обичайните хладни температури. Друго не им и остава. Помага им

оптимизмът и чувството за хумор

Някои от банковите чиновници например обичат да отскачат в обедната си почивка до така наречения горещ плаж в покрайнитие на Рейкявик и да се гмуркат във водата, чиято температура не надвишава три градуса.

"Тук, в тази вода, не можеш да усетиш кризата. Морето охлажда яда ни и ни кара да зазим спокойствие за остатъка от деня", подхвърлят някои от тях иронично.

Исландия успя да се спаси от банкрута благодарение на кредити от чужбина. Само че от гордостта на финансовите викинги не е останало почти нищо. Един от символите на това падение е грозното скеле на операта в Рейкявик, чиято лъскава сграда трябваше да демонстрира богатството на Исландия. Днес обаче

строителният бранш е на дъното

Повече от 90% от архитектите в Исландия са без работа. Хилдер Стайнхоздотир е една от тях:

"Пред очите ми се срина един цял бранш и то само за три месеца", казва тя и се опитва да погледне оптимистично на нещата под мотото - кризата пречиства. "Преди кризата всичко се движеше с невероятна сксорост в една посока. Нямахме време да мислим за нищо", добавя Хилдер, а нейният приятел Ахдир Рунолфсон обяснява:

"Десет години подред в тази страна не се говореше за ценности, а само за това, как да изхарчим парите си за лукс".

Едно от предградията на Рейкявик демонстрира провалената мечта за собствен дом у мнозина исландци. Взетите от тях преди кризата кредити бяха в йени или пък швейцарски франкове заради тогавашните ниски лихви. Сривът на исландската крона обаче превърна селището на мечтите в мрачен пейзаж от недовършени и изоставени сгради. И точно тук може да се види

типичен пример за исландския оптимизъм

Семейство Бярнасон живее с трите си деца в недовършения строеж без прозорци. Въпреки това те казват, че са щастливи, защото не са вземали кредиди за къщата, а и Картан Бярнасон все още има работа като механик. Страхът според него е лош съветник:

"Много просто - или се настройваш положително и се бориш или си оставаш на дъното и загиваш", кзва Бярнасон. При това семейството му е принудено да пести максимално - дори и хлябът се пече у дома. Картан Бярнасон твърди, че не го е яд на политиците, защото исландците са си ги избрали сами. Лично той има само един изход - да построи сам къщата си докрай, макар да знае, че това няма да е скоро:

"И ние искаме да настъпят промени в Исландия, но те няма да дойдат ей така за една нощ. Затова трябва да запазиш спокойствие и да довършиш започнатото докрай", разсъждава механикът той.