Иран посяга към атомната бомба

Станалото показва, че неонацистите не могат да бъдат променени с аргументи. По отношение на тях свободата на словото не е аргумент. Който - като депутатите на НДП в саксонския ландтаг - отказва минутата на мълчание в памет на жертвите на Освиенцим и после сравнява Холокоста с бомбардировката на Дрезден, той не просто бърка причина и следствие. Той оспорва един исторически факт, промишленото унищожение на милиони евреи, и уронва устоите, на които се крепи Федералната република.

Мобилирането на дясноекстремистката сцена в Германия е стряскащо - констатира "Райнишер меркур". Междувременно депутатската група на НДП в Дрезден се направлява от разстояние от професионално работещи неонацисти от Запада. След дългогодишните дрязги, сега десните действат сплотено. Против враговете на конституцията помага само едно - смята седмичникът: никаква търпимост, от забрана на правото на демонстрации до наблюдение от тайните служби. А и дано в скоро време се намерят достатъчно аргументи изобщо за забрана на НДП.

Коментаторът на седмичника "Ди цайт" Геро фон Рандов смята, че конфликтът около иранската ядрена програма може светкавично да избие в международна криза. Въпросът: смята ли Техеран да посегне към атомната бомба, вълнува света - четем в статията, - както и тревогата, че Вашингтон или Тел Авив би могъл да потърси отговор с военни средства. Това обаче няма да реши конфликта, а само ще го изнесе извън границите на Иран. Или пък един друг сценарий: европейците се провалят в усилията си да разубедят Иран да се откаже от атомната си програма; Техеран декларира пред Съвета за сигурност на ООН, че напуска договора за неразпространение и става ядрена сила. Ще последва оръжейна надпревара с участието на Израел, Египет, Сирия, Саудитска Арабия и други страни в региона.

Мрачни перспективи - пише "Ди цайт". Това е момент, в който никой от актьорите не може да си позволи да допусне грешка. Би било също грешка да се повярва на уверенията на Техеран, че неговата атомна програма била изцяло с мирно предназначение.

Тъй като положението е неясно и опасно, западната дипломация трябва да отстоява курса на яснотата - се казва по-нататък в статията. Не трябва да има отстъпление под линията на контролируема гаранция за мирните цели на атомната програма. Страхът от война в Иран окриля европейците, активизирайки дипломатическите им усилия. Впрочем прекалена дипломатическа гордост не би подобавала на Европа; прави впечатление, че иранското ръководство съмнително често хвали европейците явно с цел да вбие клин между тях и американците. Консерваторите в Техеран биха били силно заинтересувани от споразумение с Европа, ако можеха по този начин да се отърват от досадния за тях проблем за човешките права.

В обкръжението на американския президент междувременно размишляват ако не точно за война, то поне за износ на революция под безвредното мото "смяна на режима". Зад това се крие чист волунтаризъм. Огромното мнозинство от иранското население мрази аятоласите, но ако някоя външна сила се опита да ги свали от власт, тогава ще се види колко силна е националната идея в днешен Иран.